Читать «Стен» онлайн - страница 82

Стен реши, че от висококачественото, подлагано на върхови изпитания лепкаво вещество се е получила съвършена паяжина. Този, който беше опнал паяжината, беше съобразил да отключи натегача на сифона на контейнера, така че колкото се мяташе Грегър, толкова повече се оплиташе в нишки.

Стен погледна Томика.

— Кой гони толкова карез на Грегър?

Тя равнодушно махна с ръка.

— Кой ли не. — И се изкикоти. — Мисля, че от него ще се получи идеален офицер.

— Залагам три към едно, че това няма да го измъкне — отвърна Стен. — Не само това, но прог…

— Забавлявате ли се, деца? — Новобранците мигом се превърнаха в групова скулптура.

Стен така и не разбра как Карудърс успя да сведе тона си до шепот под 116 децибела.

— Има ли някаква особена причина, поради която не сме в поза мирно?

— Стани! — понечи да изкомандва някой. Карудърс си проби път през навалицата, огледа Грегър и изцъка замислено.

— Гигантският паяк на Одал. Знаех, че имаме въшки и по някой и друг плъх, но тези паяци ги изтровихме още миналия цикъл.

Карудърс се обърна.

— Моргхан! Защо не прескочиш до склада и да донесеш един бидон разтворител? Ако нямаш нищо против, разбира се.

Вратата на взводната барака се затръшна още преди Карудърс да успее да довърши изречението си.

— Гигантски паяци, хм. Сериозна работа. — Шепотът премина в крясък. — Наемник Стен, каква е униформата за деня за лов на паяци?

— Ъъ… не знам, ефрейтор.

— ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ! ТИ СИ БИВШ СТАЖАНТ ЕФРЕЙТОР И СИ ДЛЪЖЕН ДА ГО ЗНАЕШ! ОБУЧАЕМА ТОМИКА, ТИ Е ТРЯБВАЛО ДА МУ КАЖЕШ — ЛЕГНИ, СТАНИ, ЛЕГНИ!

Карудърс закрачи към вратата.

— Ще се строите вън след пет минути в пълно снаряжение за лов на паяци и ще се подготвите да изкарате остатъка от нощта в търсене на, според мен, пет гигантски паяка.

Тя затръшна вратата. Новобранците се спогледаха слисано. Вратата изскърца и отново се отвори.

— Тоя, който не е в подходящо снаряжение, ще получи два дни непоряд в кухнята. Това е всичко, деца. Времето тече.

Когато Бялстред налетя върху ефрейтор Холстед с бойната кола, Стен знаеше, че е бил прав през цялото време. Селянчето изобщо не беше глупаво. Не, никой не можеше да обвини Бялстред, че е премазал Холстед нарочно. Беше си просто нещастен случай. Разбира се. Не можеше да е друго.

— Това — обяви Холстед — е поредното имперско устройство, предназначено за мозъци на червеи. Едната стрелка ви показва заряда на батериите. Завърташ този ключ и колата стартира. Нагласяш лоста за издигане на желаната височина. Едно деление на метър. Доплеров радар автоматично ви задържа на съответното ниво над терена. Буташ лоста напред и се дигаш нагоре. Колкото по-напред, толкова по-бързо. Максимум скорост — двеста километра в час. Буташ лоста настрана и бойната кола се обръща. Имаме ли доброволци?

Холстед огледа обучаемите, докато не забеляза един, който се опитваше да стане невидим, и каза:

— Бялстред, я ела насам, момчето ми.