Читать «Стен» онлайн - страница 81
Алън Кол
— Слушам, сержант.
— Свободен си.
Стен последва другите трима навън. Следващия път щеше да спести на останалите куп неприятности и просто да разкъса Смадърс на две.
Глава 21
„Всъщност какво ми пука“ — реши за пореден път Стен. Изтри с йонизиращата четка и последното късче открит метал по оръжейния си колан и отново я прибра в шкафа си.
След което вдигна очи.
До него стоеше Томика, с куфарчето с лични вещи в ръка.
Реши, може би за гигасекунда, че тя е най-красивото нещо в цялото му обучение. А беше изморен. Настина беше изморен.
— Кой се чифтосва с теб, Стен?
— Лявата ми ръка — отвърна той.
Тя хвърли куфарчето си на нара му и започна да намества възглавницата. Стен зяпна.
— Аз съм те канил преди, но…
— Не лягам със стажант-началници. Имам си принципи.
Стен изведнъж реши, че това не само не е важно, но и че е смешно. Смехът му секна, когато погледна Грегър.
— Разбра ли сега какво имах предвид? — каза Грегър. — А ти сбърка.
— Аз винаги бъркам, Грегър. Тоз път какво съм сбъркал?
— Те правят каквото си искат. На мен не искат да ми дадат званието, което заслужавам. А теб те скършиха. Виждаш ли го?
— Не. Доколкото разбирам, съм стъпил на него.
— Ами то е пред тебе. Ето го. — Стен реши, че тонът на Грегър стана малко писклив.
— НСВ, боец. Не се връзва.
— Баща ми ме е учил, че всеки бизнес, който не реагира на нови стимули, се издънва. Така е и с Гвардията. Единственото, което им трябва, е пушечно месо. Всеки, който не се връзва с тяхната представа за тъп герой, го пращат да върши мръсната работа. А ако допуснат грешка, както направиха с теб, веднага го събарят, веднага, щом го разберат.
— Ти наистина ли вярваш на всичко това, Грегър? — попита Томика.
— Абсолютно — извиси глас Грегър. — Написах друго писмо на баща ми, Стен. Той ще се погрижи нещата да се оправят.
Стен го погледна.
— Нали не си споменал за мен?
— Не съм. Точно както искаше. Но ще съжаляваш. Ще видиш.
И Грегър се разсмя, обърна се и се върна при нара си.
— Ей, бивш стажант обучаем за малко ефрейтор Стен? На тоя две нули ли му трябват да му се закръгли сметката?
Стен не й отвърна нищо, само се заслуша в смеха на Грегър, докато се качваше на нара.
— И като го направя, какво ще стане?
Томика се изкикоти. Стен изведнъж скочи на нара и запуши устата й с ръка. Движение. Приглушен кикот. Томика се пресегна и го дръпна на възглавницата.
— Не, Стен! — изпъшка тя. — Почакай.
Стен изчака — сърцето му тупаше.
А после се разнесоха викове.
Някой светна лампите и Стен скочи от нара. Виковете идваха откъм мястото на Грегър.
Стен се претъркули от нара и инстинктивно зае нападателна поза. След което отново се отпусна и се разсмя неудържимо.
Грегър запищя още по-високо и започна да се мята.
Стен и останалите млади наемници се струпаха около Грегър. Той наистина си имаше проблеми.
— Това е Гигантският паяк на Одал — каза някой с подигравателно дрезгав глас. — Ти си в беда, Грегър.
Грегър наистина беше в беда. Предния ден някой, изглежда, беше завлякъл от тренировъчния участък кутия със спрей, от който се образуваше бързо затягаща се нишка за катерене. И докато Грегър спеше, той, тя или те бяха опънали нишката от нара до шкафа за ботушите, пак до нара, пак до шкафа и най-накрая я бяха залепили на носа на Грегър.