Читать «Стен» онлайн - страница 80

Ланцота потупа костюма.

— Унищожаването на планети не се приема за изискана мярка сред дипломатическите кръгове. Императорът беше много нещастен.

Ланцота отново се ухили, стигайки до финала.

— Новите техове — каза той — започнаха да реконструират костюма.

Стен съжали, че няма някое място, в което да се скрие. Ако се съдеше по лицето на Ланцота, то трябваше да е доста дълбоко и направено от нещо достатъчно здраво, поне от титан.

— Това е гнусен грях пред очите на Всевишния — пенеше се Смадърс. — Беше мой дълг да ви докладвам за поведението им.

Ланцота се втренчи в него, а после в двамата мъже, застанали мирно наблизо. Стен пренебрегна — засега.

— Колрад, Рнарак, това, което той, каза, истина ли е?

— ТЪЙ ВЯРНО, СЕРЖАНТ.

Ланцота въздъхна и се обърна към Смадърс.

— Смадърс, имам една малка изненада за теб. На Гвардията не й пука какво правят съществата едно с друго, когато са в почивно време, стига всички да са в строя на следващата сутрин.

— Но…

— Но ти идваш от свят, заселен от ордена на Плимутските братя. Чудесно. От същества, които споделят твоята вяра, са излизали много добри гвардейци. Но всички те са разбирали, че собствените им морални възгледи са неприложими към никой друг, освен към тях самите. И откога си позволяваш да прекъсваш своя сержант?

Смадърс заби поглед в пода.

— Моля за извинение, сержант.

— Извинението ти е прието. Но ти самият бил ли си някога в легло с мъж?

Смадърс изглеждаше ужасен.

— Разбира се, че не.

— След като не знаеш нищо по въпроса, не си ли се замислял някога, че нещо ти липсва? — каза Ланцота.

Очите на Смадърс се изцъклиха.

— Тъй или иначе — заяви Ланцота делово — си губиш времето да се занимаваш с нещо, което не е твоя работа. И след като толкова обичаш да бърникаш в чужди говнярници, струва ми се, че имаме нужда от един доброволец, който да изчисти този на казармата. Приет си.

— Нали няма да…

— Няма да — съгласи се Ланцота. — Сега изчезвай.

Смадърс излезе от бараката и тръгна към тоалетните. Ланцота се обърна към Колрад и Рнарак.

— Въпреки че Гвардията не се интересува какво правите или не правите помежду си, все пак трябва да уважаваме вярата и на другия боец. Много съм разтревожен от факта, че вие двамата не сте се погрижили да намерите някое уединено място за своите удоволствия, а вместо това сте нарушили съня и щастието на други обучаеми. Марш да му помогнете да изчисти лайнарника.

Двамата бавно се изнизаха с изчервени от срам лица. Най-после Ланцота обърна внимание и на Стен.

— Стажант-ефрейтор Стен!

— Слушам, сержант.

— Защо не сте се справили сам с този случай?

— Опитах се, сержант. Смадърс настоя да се срещне с вас.

— Което е негово право. Особено когато се е озовал пред един стажант-ефрейтор, който е неспособен да се справи с най-елементарен казармен спор в бараката си.

— Тъй вярно, сержант.

— Първо, ще махнеш тези нашивки.

— Слушам, сержант.

— Второ, ще се присъединиш към онези тримата да почистите клозетите.