Читать «Стен» онлайн - страница 102

Той подхвърли в движение оръжието на Стен.

— Да се махаме! Взе да ми омръзва да се мотам тук без работа.

Стен се засмя, коленичи и запръска куршуми по улицата. А след това номадите, все още слисани, последваха двамата тичащи бойци.

Доктора махна небрежно с лапа. Изтрещяха два уилигъна. Четиримата пазачи на портата рухнаха, щом куршумите се взривиха в гърдите им.

Йоргенсен и Винетца заслизаха надолу с насочени оръжия, докато Стен, Алекс и номадите тичаха нагоре към тях. Алекс продължи към портите, откопча чантата с взрива и натисна брояча. Обърна се и закрачи към групата.

— По-добре да залегнем, иначе ще си гледаме собствената леш.

Всички се хвърлиха на земята.

Нов взрив и портите отхвърчаха настрани. Парчета желязо и греди се посипаха върху залегналите бойци.

— Тоя малко не съм го изчислил добре — промърмори Алекс.

Скочиха и затичаха към пустинята.

— Вие почакайте тук — нареди Са’фаил. — Моите хора наблюдават града. Ще слязат надолу да видят кой е толкова тъп, че да излезе извън Атлан без войници, които да го пазят.

Екипът автоматично зае кръгова отбрана, след което се примъкна зад скалите. Винетца измъкна от колана си манерка.

— Фал’иките са ви длъжници — заяви Са’фаил на Стен, след като отпи.

Стен погледна към Доктора. Беше негов ред. Мечокът пристъпи в средата и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Мустачките му помръдваха леко.

Стен усети как напрежението се стопи. Автоматично всички — бойци и номади — почувстваха, че дребното същество е техният най-добър приятел. В това се състоеше механизмът за оцеляване на Доктора. Неговият вид всъщност бяха храбри ловци, които бяха унищожили почти напълно дивия живот на родния си свят. Мразеха всички, в това число се мразеха и един-друг, освен по време на половата си активност и в един кратък период, след като се роди мечето. Но излъчваха обич. Доверие. Горко на съществото, което имаше неблагоразумието да спре, за да се окъпе в добрите чувства, излъчвани от това дребно създание.

— Защо — бе попитал веднъж Стен, посред тренировките им в „Богомолка“ — не мразиш нас?

— Защото — отвърна му мрачно Доктора — ме убедиха. Постепенно ни убеждават всички. Обичам те, защото трябва да те обичам. Но това не означава, че трябва да те обичам.

Доктора се поклони на Са’фаил.

— Зачитаме ви, Са’фаил, като човек на честта, тъй както вашата раса е почетна.

— Ние, Фал’иките, сме си такива. Но ония градски боклуци… — Помощникът на Са’фаил се изплю в прахта.

— Предполагам — продължи Са’фаил, — че ни освободихте поради някаква причина.

— Наистина — отвърна Доктора. — Бихме искали да ни направите една услуга.

— Ваше е всичко, което Народът на Черните шатри може да предложи. Но първо трябва да уредим един дълг с К’рийя.

— Сигурно ще разберете — каза Доктора, — че и повече от един дълг може да бъде платен наведнъж.

В шатрата беше опушено, горещо и смърдеше. Защо, помисли си Стен, романтичният номад трябва да вони толкова? Никой от принцовете им, изглежда, не разполагаше с повече вода за къпане от съплеменниците си.