Читать «Стен» онлайн - страница 100

Запробива си път сред трупове и изнемощели тела, подвиквайки тихо името на номада. И го намери. Са’фаил си имаше антураж. Стен ги изгледа от глава до пети. Удивително здрави за затворници. Зачуди се дали не рециклират съкафезниците си, за да се задържат здрави толкова време.

Номадът изправи гръб и поглади брадата си.

— Ти не си от Народа — каза онзи, който трябваше да е дясната ръка на Са’фаил.

— Не съм, о, Герой на Пустинята, Ти, що караш тинята К’рийя да трепери — отговори Стен на техния език. — Но отдавна ти се възхищавам отдалече.

Номадът се ухили.

— За мен е висока чест, че си намерил възхищението си към мен за толкова непреодолимо, че е трябвало да ме посетиш тук, в палата ми.

— Дошъл съм колкото да изразя почитта си, о, ти, който караш уадихите да тръпнат — заяви Стен, — толкова и да предложа на теб и твоите хора да се преместите ей до онази стена. Имате — Стен помисли за миг — не много време.

— Какво ще става? — попита Дясната ръка на Са’фаил.

— Много скоро по-голямата част от този зандан ще престане да съществува.

Номадите дърдореха, след което Са’фаил им махна с ръка и те изведнъж млъкнаха.

— Това не е някаква шега, нали?

— Ако беше, щеше да ми се стори много по-малко смешна дори и от теб… Както искате, макар че размишленията ви тук едва ли ще продължат дълго.

Са’файл се замисли. После гъвкаво се изправи.

— Ще изпълним желанието на този странник. Каквото и да стане, скуката поне ще свърши.

Дромът заплю Алекс. Той се наведе и заби четири пръста в хълбоците на животното. То издуха въздух и лениво се изправи. Останалите членове на „Богомолка“ мразеха дромите, тези вонящи, упорити животни, които се използваха за транспорт на Саксон. Те обаче не притесняваха Алекс. Веднъж той беше имал лошия късмет да служи в гвардейско парадно подразделение на Земята и се беше натъквал на камили.

Но изобщо не съжаляваше за това, което скоро щеше да сполети точно този дром. Животното се оригна.

„Няма да забравиш последното си ядене“ — помисли си той и се отдалечи от вързания звяр. Облечен в роба на уличен търговец, с фалшифицирана пластина за пропуск на врата, Алекс се бе промъкнал покрай охраната по сигурността, обикаляща около затвора.

„Може да търсят колкото щат — помисли той. — Не е лесно да намериш бомба, когато е в корема на животно. Видяхте ли пушкалата в боклука в малката кола, а? Не ги видяхте.“

Долепи се до стената и изчака да изтекат няколкото последни секунди.

Фрик прехвръкна и кацна близо до Фрак. Полувербална, полуинстинктивна връзка: нищо необичайно. Останалите членове на екипа бяха по местата си. Хващателният пръст на крилото на Фрик натисна спусъка на предавателя.

— Нищо. Нищо. — Изключи комуникатора и двойката се зарея към градските стени.

Ако останеха някои членове на групата, с които да се свържат, щяха да ги срещнат отвън. След няколко секунди.

„Може би когато зарядът се задейства — помисли си убиецът. — Ще ми трябва всичкото оръжие, с което разполагам.“