Читать «Стен» онлайн - страница 103

Той се ухили, като видя как Са’фаил пъха церемониално с шепа храна в устата на Доктора. „Дано успее да си издърпа навреме пръстите“ — помисли си Стен.

Но общо взето, всичко вървеше добре.

Той сърдечно потупа Винетца, която седеше до него. Мъжете от племето доста неохотно бяха удостоили Айда и Винетца с пълен статут като останалите членове на „Богомолка“. Помогна това, че една нощ Винетца бе нападната от трима нахалници от племето и пред свидетели беше убила и тримата само с четири удара.

Алекс го тупна по гърба.

— Аз ти давам това като знак на чест, момко мой.

Стен отвори уста да попита за какво става дума и Алекс му напъха хапката. Стен се насили и преглътна. Стомахът му изръмжа сърдито.

— Какво беше това?

— Оченце. От домашно животно.

Стен реши да преглътне още няколко пъти, за по-сигурно.

Шатрите се простираха на мили околовръст. Екипът от „Богомолка“ и придружителите им пристигнаха в дома на Са’фаил и веднага след това ездачи на дромове препуснаха навътре в пустинята. И племената се стекоха. На самия Са’фаил се беше наложило да впрегне цялото си красноречие, за да убеди анархистично настроените племена да го последват, и само непрестанните, гръмогласно произнасяни присъди все още сдържаха буйните номади заедно.

„Още един ден“ — замоли се Стен. Повече не му трябваше.

Стен и Винетца седяха чинно на една канара високо над черните шатри и наблюдаваха примигващите светлини на лагерните огньове. На няколко метра от тях крачеше часови.

— Утре — каза Стен. — Ако подейства… което е малко вероятно — какво правим?

— Вдигаме се от планетата — отвърна Винетца — и прекарваме цяла седмица във ваната. Търкаме си… ох, най-добре ще е да започнем с гърбовете.

Той се ухили, изгледа за миг часовоя, който гледаше настрана, и я целуна.

— А Атлан си остава пустиня и К’рийя се пекат на бавен огън.

— Искаш да кажеш, че ще е по-добре?

Стен кимна.

— Да стане по-зле ще е по-добре. Стен, любов моя, теб наистина ли те интересува какво точно ще стане тук?

Стен се замисли. После се изправи и подаде ръка на Винетца да стане.

— Не. Защо да ме интересува?

И закрачиха надолу по склона към шатрата си.

Убиецът гледаше Стен, докато слизаше по склона, и изруга наум. Щеше да е напълно възможно — и щеше да се припише на някой от номадите. Но този часовой. Рискът все още беше прекалено голям. Но утре все трябваше да се появи възможност. На убиеца му беше омръзнало да чака.

За щурма екипът се раздели на две. Доктора, Йоргенсен, Фрик и Фрак тръгнаха с номадския щурм.

Номадите се заизсипваха от околните хълмове в предутринния мрак, понесли дълги стълби. Нагласиха ги по щурмови отделения под стените. Стражите не бяха много-много нащрек. Единственото предимство на тази атака беше в това, че никой в паметта на тукашното човечество не я беше пробвал. Което означаваше, както Доктора обясни на Стен, поне от десет години насам.

Номадските стрелци вдигнаха тайното си оръжие — прости лъкове, които бойците на „Богомолка“ им бяха показали как да си направят преди месец, тетивите затрептяха беззвучно и от бойниците западаха стражи. И стълбите се надигнаха.