Читать «Стен» онлайн - страница 104

Стрелците стреляха, докато можеха — което означаваше, докато някой не успееше да се покатери на върха на стената, без някой да го посече.

Четиримата бойци от „Богомолка“ се придържаха около Са’фаил. Щеше да е от помощ — за номадите, — ако той останеше жив след щурма. А като повечето варварски вождове, той смяташе, че най-подходящото място за него е на три метра пред първата вълна.

Последваха крясъци и зад стените се заиздигаха пламъци, поглъщащи зданията сред касапското дрънчене на блъскащи се мечове. Беззащитни граждани тичаха шумно, търсейки спасение. И не намираха.

М’лан се сражаваха до последния мъж. Или бяха твърде тъпи, за да им хрумне нещо друго, или твърде умни, за да съобразят, че няма да се церемонят кой знае колко с тях.

Йоргенсен потръпна, гледайки как номадските орди нахлуват в харемите на К’рийя.

Доктора се попипа по долната част на робата и каза:

— Деца. Просто искат хубаво да си поиграят.

Мустачките му потръпнаха и Йоргенсен потисна моментното си желание да изрита приличащото на панда същество.

И всичко това продължаваше.

Винетца погледна през долината към горящия на три километра от тях град.

— Може би това е достатъчно. На тези номади ще им трябват поне пет години, докато се научат да сглобяват каквото и да било.

— Може би — каза Стен. — Но тези машини са почти автоматизирани. Като им срежем енергията, ще сме по-сигурни.

— Освен това — намеси се Алекс — няма да ме лишите от една хубава, пълнеща душата експлозия, нали?

Стен се засмя. Заловиха се за работа в електростанцията на бента, надвиснал над долината — източника на енергия за всички машинни цехове, пръснати под него.

По указание на Алекс започнаха да поставят взривовете, грижливо свързани с детониращата жица, включена в часовниковия механизъм. Извършиха всичко по грижливо съставена схема и добавиха поддържаща система.

— Имаме две предимства — поясни Алекс. — Първо, ще сме скрити, и второ, няма да се моткаме. — Без никакво усилие надигна един бетонен блок, който тежеше поне триста килограма, и „затапи“ с него поредния заряд.

— Минете оттам за последно. Аз ще мина от тази страна.

Стен и Винетца се затичаха по дългия ехтящ бетонен коридор.

Стен се наведе над първите заряди, провери връзката на детонатора и прокара пръсти по фитила да се увери, че не е скъсан.

На десет метра от него Винетца вдигна пистолета си. Бавно, с двете ръце, много внимателно.

Алекс изруга. Стен не му беше върнал клещите. Обърна се и затича по коридора. И щом видя партньорите си, замръзна.

Винетца се прицелваше, наслаждавайки се на последната секунда на изпълнението.

Без да мисли, Алекс отскубна широкия диск на изолатора над една от машините и го запокити.

Изолаторът се понесе в дъга, зафуча, докато Винетца натискаше спусъка…

И я улучи точно над лакътя. Костта й изпука и рукна кръв — дискът отнесе ръката й заедно с оръжието.

Стен се изправи с вдигнато оръжие и видя Винетца. С лице, сгърчено от болка, тя измъкна с единствената си останала ръка втори пистолет от колана на кръста си и…