Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 60

Влязоха в хола. Беше дълга стая, с прозорци във всеки край, на които имаше плътни завеси; дойде момче и като се покачи на стол, запали газена лампа. Подът беше мраморен, а по стените висяха маслени картини — но така потъмнели, че нарисуваното не личеше. В средата имаше голяма кръгла маса, а около нея комплект столове, тапицирани с щамповано кадифе. Душна и неудобна стая, но с очарованието на контрастите — галеща окото скромна картина на Холандия от деветнадесетия век. Предвидливият търговец сигурно е разопаковал с гордост мебелите, докарани чак от Амстердам, а когато грижливо ги е наредил, без съмнение е намирал, че добре съответствуват на положението му. Момчето донесе бира. Ерик отиде до една малка масичка, за да сложи плоча на грамофона, и видя пакет вестници.

— А, ето и вестниците за тебе. Бях пратил да ги донесат.

Фред стана от стола, взе ги и седна на голямата кръгла маса под лампата. Понеже докато бяха горе на стария португалски форт докторът беше споменал Тристан, Ерик пусна началото на последното действие. Странната и задушевна мелодийка, която овчарят свири на тръстиковата си свирка, докато се взира в безкрая на морето, за да съзре платната, изплакваше празна надежда. Друга болка обаче сви сърцето на доктора. Представи си „Ковънт Гардън“⁴³, каквато я помнеше, и себе си — облечен официално, седнал напред в партера; в ложите имаше жени с диадеми, с бисерни огърлици на шиите. Кралят — охранен, с големи торбички под очите, седеше в ъгъла на голямата ложа; в другия й ъгъл, точно над оркестъра, седяха барон и баронеса де Мейър и когато тя долавяше погледа на доктора, кимваше. Там витаеше духът на изобилието и сигурността. Всичко изглеждаше така величествено, така добре уредено, че на човек и през ум не му минаваше мисълта за промяна. Дирижираше Рихтер. Колко страстност имаше в тази музика, колко плавно и с какво мелодично великолепие се разливаше благозвучието върху сетивата! Но тогава не беше доловил в мелодията нищо крещящо, неистинско и вулгарно, подхождащо за баронския блясък, а сега то го дразнеше. Без съмнение, беше великолепно, но някак изживяло времето си; в Китай ухото му беше привикнало към по-изящна сложност на мелодията и към не дотам изискана хармония. Беше свикнал на музика, натежала от размишления, измамлива и нервна, затова грубата изява на действителността леко смущаваше придирчивия му вкус. Когато Ерик стана, за да обърне плочата, д-р Сондърз погледна Фред, за да види как му бяха въздействували тези звуци. Музиката е нещо странно. Не изглежда силата й да е свързана с човешките качества, затова някой, който иначе е напълно посредствен може да е твърде податлив и чувствителен към влиянието й.

Докторът беше започнал да вярва, че Фред Блейк не е толкова обикновен, колкото си представяше отначало. Момчето притежаваше скрито в себе си нещо, едва събудено и неизвестно дори на самия него, като малко цвете, поникнало от семе в каменна стена, страстно търсещо слънцето и предизвикващо съчувствие и интерес. Фред обаче не беше чул нито звук. Седеше, без да съзнава каква обстановка го заобикаля, загледан през прозореца. Краткотрайният тропически сумрак се беше сгъстил в нощ, една-две звезди вече блещукаха на синьото небе, но той, втренчен в някоя тъмна бездна на мисълта, не ги забелязваше. Светлината на лампата, под която седеше, хвърляше странни, резки сенки по лицето му и то, прилично на маска, беше почти неузнаваемо. Но тялото му беше спокойно, сякаш освободено от някакво напрежение, и мускулите под загорялата кожа бяха отпуснати. Той усети изпитателния поглед на доктора и също го погледна, като се насили да се усмихне, но се получи мъчително подобие на усмивка — умолителна и трогателна. Бирата до него стоеше непокътната.