Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 61

— Нещо ново във вестника? — попита докторът.

Внезапно Фред почервеня като рак.

— Не, нищо. Направили са изборите.

— Къде?

— В Нови Южен Уелс. Спечелили са лейбъристите.

— Ти лейбърист ли си?

За момент Фред се поколеба и в очите му се появи същият подозрителен израз, който няколко пъти беше направил впечатление на доктора.

— Не се интересувам от политика — отговори. — Нищо не знам за различните партии.

— Ако обичаш дай ми да погледна вестника.

Фред взе един брой от купа и му го подаде, но докторът не протегна ръка.

— Този последният ли е?

— Не, този е последният — отговори Фред, като сложи ръката си на вестника, който доскоро четеше.

— Ако си свършил с него, дай да го прочета. Да ти кажа, не държа особено на прекалено стари новини.

За момент Фред се поколеба, докторът се усмихваше, но не сваляше от него настойчивия си поглед. Очевидно Фред не можеше да измисли подходяща причина, за да отклони така естественото му искане. Даде му вестника и д-р Сондърз се премести към светлината, за да го прочете. Фред не взе нито един от останалите броеве, макар че между тях сигурно имаше някой, който не беше виждал. Седеше и се преструваше, че гледа масата, но докторът усещаше, че момъкът внимателно го наблюдава с крайчеца на окото си. Без съмнение във вестника, който докторът държеше, Фред беше прочел нещо, което дълбоко го засягаше. Д-р Сондърз започна да го разгръща. Имаше много новини за изборите. Имаше статия от Лондон, доста информация от Европа и Америка, получена по телеграфа. Имаше много местни новини. Погледна полицейските вести. Изборите бяха причинили известни смутове, с което се бяха занимали съдилищата. В Нюкасъл имаше кражба с взлом. Осъдили бяха някого за измама при застраховане. Съобщаваха за намушкване с нож при спречкване между двама островитяни от Тонга. Капитан Никълз изказа предположение, че изчезването на Фред е било организирано поради убийство. Във вестника бяха отделени две колони за убийството във ферма в Сините планини, но то беше станало при скарване между двама братя и предалият се в полицията убиец заявяваше, че го е извършил при самозащита. Освен това по време беше след отплаването на Фред и капитан Никълз от Сидни. Имаше репортаж от следствието по смъртта на жена, която се обесила. За момент д-р Сондърз се почуди дали в това не се крие нещо. Този седмичник не се занимаваше с разни въпроси в резюме, но все пак беше предназначен за читатели, научили фактите с подробности от ежедневниците. Изглеждаше, че жената е била заподозряна в убийството на мъжа си няколко седмици преди това, но доказателствата срещу нея са били прекалено слаби, за да може властта да предприеме някакво действие. Според съдебното заключение тя се беше самоубила в момент на умопомрачение. Коментиращият делото следовател отбелязваше, че с нейната смърт изчезва и последната възможност полицията да разбули тайната около убийството на Патрик Хадзън. Докторът отново внимателно прочете бележката; историята беше странна, но описана прекалено накратко, за да носи достатъчно информация. Жената беше четиридесет и две годишна. Не изглеждаше вероятно момче на годините на Фред да е имало нещо общо с нея. В крайна сметка на капитан Никълз не му беше известно нищо, за което да се залови; правеше чисти догадки; момчето беше счетоводител — може би беше взело чужди пари или, притиснато от финансови затруднения, беше подправило чек. Ако беше свързано политически с някоя важна личност, и това стигаше, за да го пратят благоразумно за известно време надалече. Като остави вестника, д-р Сондърз срещна погледа на Фред, впит в него. Усмихна му се окуражително. Любопитството му не беше заинтригувано и нямаше намерение да си навлича някоя беля, за да го задоволи.