Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 62

— В хотела ли ще вечеряш, Фред?

— Искаше ми се да останете и да хапнете с мене каквото дал Господ — каза датчанинът, — но съм поканен на вечеря при Фрит.

— Е, да тръгваме.

Известно време докторът и Фред вървяха мълчаливо по тъмната улица.

— Няма да вечерям — внезапно каза момчето. — Не ми се гледа физиономията на Никълз тази вечер. Ще отида да се поразтъпча.

И преди д-р Сондърз да отговори, той вече се беше обърнал и бързо вървеше в обратна посока. Докторът сви рамене и продължи бавно пътя си.

XVIII

Той пиеше джина си на верандата на хотела преди вечеря, когато се зададе капитан Никълз. Беше се измил и обръснал, облякъл чиста куртка цвят каки и с накривената тропическа шапка изглеждаше съвсем напет. Приличаше едновременно и на пират, и на джентълмен.

— По-добре се чувствувам — обяви той, като седна — и съм доста изгладнял, да си кажа правичката. — Не вярвам, че едно пилешко крилце може да ми навреди. Къде е Фред?

— Не зная. Отиде някъде.

— Момиче ли търси? Има право. Макар че интересно какво очаква да намери в подобно място. Рисковано е, нали разбираш.

Докторът му поръча пиене.

— Много ми вървеше с момичетата, като бях млад. Имах си стил, нали разбираш? Единствената грешка, която направих, беше, че се ожених. Да можеше да ми падне отново онова време… Ако започна да ти разправям за старата, док…

— Достатъчно ми каза — отговори докторът.

— Не е възможно да е достатъчно, щом не съм ти разправял до сутринта. Ако някога дяволът се е появявал в човешки образ, то това е образът на старата. Питам те — честно ли е така да се отнася с човека? Тя е пряко отговорна за лошото ми храносмилане — толкова съм сигурен в това, колкото, че седя и разговарям с тебе. Унизява ме — това е точната дума. Учудвам се, че още не съм я убил. И това щях да направя, обаче знам, че тъкмо щях да се наканя да го свърша и тя щеше да ми каже: „Остави ножа, капитане“ и аз щях да го оставя. Питам те, това естествено ли е? А после щеше да се нахвърли върху ми. А ако се наканех да се измъкна през вратата, щеше да каже: „Не мърдай, ще стоиш тука, докато ти изрека всичко, което имам да ти кажа, а като свърша с тебе, ще те уведомя.“