Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 59

За миг Фред Блейк го погледна и смръщи вежди от усилието да размишлява по несвойствен за него начин. Когато разбра какво имаше предвид датчанинът в гласа му пролича учудване.

— Но това са измислени работи!

— Те са единствената съществуваща действителност — усмихна се Ерик.

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Действителност е това, което правиш, а не това, което мечтаеш. Човек веднъж е млад, трябва да опита силите си, всеки иска да се издигне. Всеки иска да печели добре, да има добро положение и така нататък.

— Съвсем не. За какво живее човек? Разбира се, трябва отчасти да работи, за да си изкарва прехраната, но всичко друго служи само за задоволяване на въображението му. Кажи — когато видя тези острови от морето и сърцето ти се изпълни с радост и после, като слезе на тях и откри, че са само една мрачна джунгла, кои бяха истинските острови? Кои ти дадоха повече, кои ще запазиш като съкровище в паметта си?

— Това са празни приказки, старче. Не си струва да си въобразяваш много за нещо, а когато го достигнеш, да откриеш, че не си е струвало. Докъде мислиш, че ще стигнеш, ако приемаш всичко за чиста монета?

— До царството на рая — усмихна се Ерик.

— А къде е то? — попита Фред.

— В мислите ми.

— Не искам да развалям философския ви разговор — каза докторът, — но държа да ви кажа, че ме мъчи жажда.

Ерик се разсмя и вдигна огромното си тяло от стената, на която седеше.

— И без това слънцето скоро ще залезе. Хайде да слизаме, ще пием по чаша у дома.

Той посочи вулкана, изправен на запад — гол конус с изящно изрязан силует на фона на потъмняващото небе. Обърна се към Фред.

— Искаш ли утре да се изкатерим до там? От върха се открива страхотен изглед.

— Нямам нищо против.

— Ще тръгнем рано, за да избегнем жегата. Мога да те взема от платнохода преди разсъмване.

— Съгласен съм.

Слязоха надолу по хълма и скоро се озоваха в града.

Къщата на Ерик беше една от тези, край които бяха минали сутринта, когато след пристигането се лутаха надолу по улицата. Сто години в нея бяха живели холандски търговци и фирмата, за която той работеше, я беше наела целокупно. Беше заградена с висока варосана стена, но мазилката, на места зеленясала от влагата, се лющеше. Зад стената имаше малка градина, запустяла и обрасла с трева. В нея растяха рози и плодни дръвчета, буйни пълзящи растения, цъфнали храсти, банани и няколко високи палми. Задушаваше се от бурени. На отслабващата светлина изглеждаше изоставена и тайнствена. Из нея тежко прелитаха светулки.

— Боя се, че има съвсем неприветлив вид — каза Ерик. — Понякога мисля да накарам двама кули да изчистят боклуците, но решавам, че и така ми харесва. Обичам да си мисля за холандския mynheer⁴¹, който се е отпочивал тук на хладина, пушел е с порцелановата си лула, докато неговата дебела mevrou⁴² си е веела с ветрило.