Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 49

— Не. Знаеш ли, ако има нещо да се случва, то ще се случи. С нищо не можеш да го предотвратиш.

— Аз пък се страхувах.

— Никълз ми каза още следобеда. Виждаше му се невероятно смешно.

— Е, това е въпрос на възраст. Старите се плашат много повече от младите. През цялото време мислех, че е смешно аз да се страхувам да не загубя живота си, когато имам толкова по-малко да губя от тебе, пред когото е целият живот.

— Как си можел да разсъждаваш, щом си бил изплашен?

— Тялото ми се страхуваше. Но това не пречеше на разума ми да разсъждава.

— Голям чудак си, докторе.

— Кой знае.

— Съжалявам, че бях така груб, когато поиска да се качиш на корабчето — за момент Фред се поколеба. — Бях болен, нали знаеш, и понякога нервите ми не издържат. Нямам особено желание да бъда с хора, които не познавам.

— Няма нищо.

— Не искам да мислиш, че съм грубиян.

Фред огледа мирната обстановка наоколо. Бяха излезли от тесния ръкав между двата острова и сега се намираха в нещо като островно море. Заобикаляха ги ниски островчета, покрити с гъста растителност, а морето беше спокойно и синьо като швейцарско езеро.

— Доста голяма промяна след снощи. Като изгря луната стана още по-лошо. Чудя се как изобщо си успял да заспиш. Страшна буря беше.

— Пуших.

— И Никълз ми каза, че отиваш да пушиш, когато слезе с китаеца в каютата. Не ми се вярваше. Обаче като слязохме долу, така миришеше, шапката ти да падне.

— Защо не ти се вярваше?

— Не можех да си представя, че човек като тебе дотолкова може да деградира, че да пуши опиум.

Докторът се засмя.

— Трябва да проявяваме търпимост и към чуждите пороци — каза кротко той.

— Нямам нищо против никого.

— Какво друго ти каза Никълз за мене?

— Ами… той спря, когато видя Ах Кай, слаб и грациозен, спретнат както кукла в бялата си дреха да се приближава, за да прибере празните чаши. — Е, и без това не е моя работа. Каза, че си задраскан от списъците по някакви причини.

— Точният израз е „отстранен от справочника“ — спокойно го прекъсна докторът.

— Каза също, че мисли, че си лежал в затвора. Естествено е да се зачудиш, когато срещнеш човек с твоята интелигентност и с такова добро име, каквото имаш в Изтока, заселил се в долнопробно китайско градче.

— Кое те кара да мислиш, че съм интелигентен?

— Ясно ми е, че си образован. Не желая да ме смяташ за обикновен грубиянин. Учех за счетоводител, когато здравето ми се влоши. В момента не живея живота, на който съм свикнал.

Докторът се усмихна. Нямаше човек, който да не изглежда в такова цветущо здраве, като Фред Блейк. Широките му гърди и атлетическото телосложение показваха, че историята за туберкулозата е лъжа.

— Искаш ли да ти кажа нещо?

— Само ако ти също искаш.

— Не, не за себе си. Не обичам много да говоря за себе си. Не виждам вреда в това един лекар да изглежда загадъчен. Така пациентите вярват повече в него. Искам да споделя с тебе едно разсъждение, до което стигнах от опит. Когато плановете ти за кариера се разрушат от някаква случайност — грешка, престъпление или нещастие, не бива да мислиш, че си напълно загубен. Може да е било въпрос на късмет, и когато се случи след години да се огледаш назад, изведнъж си казваш, че за нищо на света не би сменил новия живот, който ти е бил наложен от бедата, за тъпото, монотонно съществувание, което щеше да имаш, ако не се бяха намесили обстоятелствата.