Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 48

Ах Кай му донесе чаша чай с дъх на жасмин и като се смъкна от високия пиедестал, където духът му витаеше, докторът се настани удобно, като в кресло, сред насладите на материалните неща. Въздухът беше прохладен и благоуханен. Нищо друго не му се искаше, освен вечно да плава плавно с корабчето край зелените острови.

След като беше седял така около час, блажено отпуснат, той чу стъпки и на палубата се качи Фред Блейк. Облечен в пижама, с разрошена коса, той изглеждаше много млад и беше естествено за възрастта му да се събуди толкова бодър — всички гънки по кожата на лицето му се бяха изгладили; след сън то не беше изпито, набръчкано и състарено от времето, както лицето на доктора.

— Рано си станал, докторе — Фред забеляза празната чаша. — Дали не може и аз да получа чаша чай?

— Попитай Ах Кай.

— Добре. Само ще помоля Утан да ми хвърли две кофи вода отгоре.

Той тръгна и каза нещо на един от мъжете. Докторът видя как чернокожият спусна в морето кофа, вързана с въже, после Фред Блейк съблече пижамата и застана гол на палубата, докато другият изсипа водата отгоре му. Кофата отново беше спусната и Фред се обърна. Беше висок, с широки рамене, слаб в кръста с удължени бедра, ръцете и вратът му бяха изгорели от слънцето, но тялото му беше съвсем бяло. Избърса се и като облече отново пижамата, се приближи. Очите му блестяха, а на устните му грееше усмивка.

— Ти си много красив младеж — каза докторът.

Фред безразлично сви рамене и се отпусна на съседния стол.

— Снощи една лодка се откъсна, разбра ли?

— Не.

— Дяволски духаше. Изгубихме и кливера. Стана направо на парцали. Не можеш да си представиш колко се радваше Никълз, че успя да стигне до островите. Мислех, че никога няма да се оправим.

— През цялото време ли беше на палубата?

— Да, мислех, че ако се преобърнем, е по-добре да съм на открито.

— Нямаше да имаш голям шанс.

— Така е, зная.

— Не се ли страхуваше?