Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 47

— Нека да опитаме подаръка на Ким Чинг — каза д-р Сондърз. — Тази нощ можем да бъдем разточителни.

Момчето извади лампата и опиума от куфарчето и с привичното си безразличие започна да му приготвя лулата. Никога първото дръпване не му беше изглеждало толкова сладко. Двамата пушеха, като се редуваха. Постепенно спокойствие обзе душата на доктора. Нервите му спряха да се опъват при всяко поклащане на платнохода. Страхът го напусна. След обичайните шест лули, които приготвяше на доктора всяка вечер, Ах Кай се излегна на пода, понеже мислеше, че вече са свършили.

— Нека продължим — подкани го д-р Сондърз кротко. — Поне веднъж да си позволим това удоволствие.

Люшкането престана да му се вижда неприятно. Постепенно започна да му се струва, че долавя определен ритъм. Какво, че тялото му политваше настрани — духът му се извисяваше над бурята. Той вървеше из безкрая — но знаеше и без Айнщайн, че е ограничен от собствената си мисъл. Отново усети, че трябва да напрегне разума си още малко, за да разгадае някаква голяма тайна — и отново не направи това, защото повече удоволствие му доставяше чувството, че тайната чака да я разгадае. Толкова дълго беше изпитвал тази сладостна мъка, че не си струваше сега, когато всеки миг можеше да се окаже последен, да се лишава нея. Чувствуваше се като възпитан човек, който не би унизил любовницата си, като й даде да разбере, че не вярва на лъжите й. Ах Кай заспа на кълбо на края на матрака. Доктор Сондърз се премести малко, за да не го притеснява. Мислеше за бога и за вечността и вътре в себе си тихо се смееше на нелепостта на живота. На ум му идваха откъслечни стихове. Струваше му се, че вече е умрял и че капитан Никълз, облечен в моряшка мушама, е Харон³³, който го откарва към непознати, чудни места. На края и той заспа.

XIV

На разсъмване се събуди от хладината. Отвори очи и видя, че капакът на люка е вдигнат, а после съзря шкипера и Фред Блейк, заспали на матраците си. Бяха слезли без да затворят люка, за да се проветри от острата миризма на опиума. Внезапно осъзна, че ветроходът вече не се клатушка. Надигна се. Чувствуваше известна тежест, понеже не беше навикнал да пуши толкова много и реши да излезе на чист въздух.

Ах Кай тихо лежеше там, където го беше съборил сънят. Побутна го по рамото. Момчето отвори очи и на устните му веднага се появи кротката усмивка, която придаваше такава красота на младото му лице.

— Приготви ми чай — каза докторът.

След минута Ах Кай беше на крака. Докторът тръгна след него по стълбите. Слънцето не беше изгряло, една бледа звезда все още висеше на небето, но плътната тъмнина на нощта беше изтъняла до призрачно сив цвят, сякаш кечът плуваше върху облак. Мъжът на щурвала, облечен в старо палто, на врата с шал и нахлупена на главата безформена шапка, кимна мрачно на доктора. Морето беше съвсем спокойно. Минаха между два острова толкова наблизо един до друг, че все едно че плуваха по канал. Духаше слаб бриз. Чернокожият на щурвала изглеждаше полузаспал. Зората се спускаше над равните гористи острови тежко, с тържествено спокойствие, в което сякаш прикриваше някакво дълбоко вълнение и ставаше ясно, че е естествено и неизбежно хората да си я представят като девойка. Тя наистина беше свенлива и грациозна като младо момиче, очарователно сериозна, безразлична и нехайна. Небето имаше цвета на обветрена древна статуя. Девствените гори отстрани все още задържаха нощта, но скоро незабелязано как сивотата на морето придоби нежни оттенъци като цветовете по гръдта на гълъб. За момент всичко замря, после, усмихнат, денят изгря. Плаващ по гладкото море край тези безлюдни острови сред тишина, която го кара да стаява дъх, човек получаваше странното и вълнуващо впечатление, че оттук започва светът. Може би за пръв път по тези места минаваха хора, затова очите сякаш виждаха тази гледка за пръв път. В това се криеше свежестта на първичното; като че ли различните поколения с цялата сложност на съществуването си изчезваха. Някаква ясна простота, гола и груба като права линия, изпълваше душата с блаженство. В този момент д-р Сондърз позна екстаза на тайнството.