Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 50

Фред гледаше надолу.

— Защо ми казваш това?

— Мисля, че е полезно сведение за тебе.

Младият човек въздъхна.

— Никога не можеш да знаеш всичко за хората, нали? Едно време мислех, че човек е или бял, или жълт. Сега ми се струва, че не можеш да предвидиш какво би направил човек, ако се стигне до критично положение. От всички мръсни подлеци, които съм срещал, няма нито един, който да може да се сравни с Никълз. Винаги ще кривне, и никога не върви по правия път. Не можеш да му имаш доверие ни на йота. От доста време сме заедно и си мислех, че вече знам всичко за него. Ако му падне случай, ще измами и родния си брат. Нищо порядъчно няма в него. Трябваше обаче да го видиш какво правеше снощи. Знаеш, без да ти казвам, че висяхме на косъм. Не можеше да не му се учудва човек. Не му мигна окото. Според мене направо ликуваше. По едно време ми рече: „Каза ли си молитвите, Фред? Ако не стигнем островите, преди да е станало по-лошо, на сутринта ще храним рибите.“ И грозното му лице светна от усмивка. Не си загуби ума. Въртял съм се малко с корабите на пристанищата в Сидни и ти давам дума, че никога не съм виждал да се справят с корабче по-добре, отколкото той се справяше с нашето. Свалям му шапка. Това, че сега сме тука, дължим на него. Има самообладание. Обаче ако реши, че може да изкара безболезнено двадесет лири, като измами мене или тебе, мислиш ли, че би се поколебал? Как си обясняваш това?

— Не зная.

— Но не мислиш ли, че е странно един роден мошеник да притежава такава храброст? Искам да кажа, че съм чувал, че лошият човек винаги се държи като самохвалко и побойник, а когато стигне до критичен момент, губи почва под краката си. Мразя го и въпреки това снощи не сдържах възхищението си.

Докторът кротко се усмихна, но не отвърна. Забавляваше се, че младежът наивно се учудва на сложностите в човешката природа.

— А е и самонадеян. Непрекъснато играем крибидж — мисли, че играе добре. Винаги го бия и пак не се отказва.

— Разбрах от него, че имаш голям късмет.

— На който му върви в любовта, не му върви на карти, казват. Цял живот съм играл карти. Иде ми отръки. По тази причина започнах да уча за счетоводител. Такава ми е нагласата. Не е въпрос на късмет. Късметът е на периоди. Разбирам от карти — в крайна сметка винаги печели тоя, който играе по-добре. Никълз мисли, че е хитър. Спукана му е работата, ако продължава да играе срещу мене.

Разговорът затихна. Седяха спокойно отпуснати един до друг. След малко капитан Никълз се събуди и се качи на палубата. Облечен в мръсна пижама, немит, небръснат, с прогнили зъби и като цяло с вид на изпаднал човек, той направо отвращаваше. Лицето му, сиво в светлината на ранното утро, беше намусено.

— Пак ми се яви, док.

— Кое?