Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 46

— По голяма вълна минахме — каза Фред.

— Добре се справя корабчето, нали?

Отново печелеше Фред, а шкиперът играеше под непрекъснатия съпровод на оплакванията си. Д-р Сондърз се сви вцепенен, с надежда да овладее обзелия го страх. Часовете минаваха мъчително бавно. Към залез капитан Никълз се качи на борда.

— Духа малко — каза той, когато отново слезе. — Ще си подремна. Струва ми се, че нощес няма да спя кой знае колко.

— Няма ли нужда и корабчето да поспи? — попита Фред.

— Да го карам срещу вятъра при такова море? Не, господине. То си е добре, щом още не се е разпаднало на съставните си части.

Сви се на матрака и след пет минути безгрижно хъркаше. Фред се качи на палубата да подиша чист въздух. Докторът се ядосваше, че е бил такъв глупак — да се качи на малкото корабче; ядосваше се и на капитана и на Фред, защото бяха незасегнати от ужаса, който го обземаше. Но след като около сто пъти очакваше кечът да се преобърне, а той всеки път се изправяше, постепенно против волята си започна да изпитва възхищение от храброто корабче. В седем часа кукът им донесе вечерята и събуди капитан Никълз. Беше успял да запали огън и затова ядоха задушено и пиха чай. После тримата се качиха на палубата и шкиперът застана на щурвала. Нощта беше ясна, стотици хиляди звезди ярко блещукаха; морето беше бурно и в тъмнината вълните изглеждаха огромни.

— Божичко каква вълна! — извика Фред.

Огромна стена от зелена вода с пречупващ се вече гребен беше забързала към тях. Сякаш всеки момент можеше да се изсипе отгоре им и тогава безсилният да се изправи „Фентън“ щеше да се преобърне, съборен от вълните. Шкиперът се огледа и натисна кормилото с цялата си тежест. Корабчето зави така, че вълната да ги удари откъм кърмовата част. Внезапно кърмата се изви в посока, обратна на курса, и огромна маса вода с трясък се изсипа върху задната част на корабчето. Направо ги заслепи. После фалшбордът се издигна над морската повърхност. „Фентън’“ се отърси като куче, стъпило на суха земя, и водата започна да се изтича през отворите на палубата.

— Започва да минава границите на шегата — изрева шкиперът.

— Има ли острови наблизо?

— Да. Ако се движим още два часа, може да стигнем откъм подветрената страна.

— Ами рифовете?

— Не са отбелязани на картата. Скоро ще изгрее луната. Вие двамата слизайте долу.

— Аз ще остана на палубата — каза Фред. — В каютата е душно.

— Както желаеш. А ти, док?

Докторът се поколеба. Видът на сърдитото море му беше противен и му беше дотегнало да бъде уплашен. Мислено беше умирал вече толкова много пъти, че се чувствуваше изтощен.

— Мога ли да бъда полезен с нещо?

— Колкото снежната топка в ада.

— Не забравяй, че возиш Цезар и богатствата му — изкрещя той в ухото на шкипера.

Но тъй като капитан Никълз нямаше класическо образование, той не разбра смисъла на шегата.

„Ако ще загивам, да загивам“ — размишляваше докторът, решил, през последните часове, които вероятно му оставаха на земята, да преживее възможно най-много наслади. Отиде долу да доведе Ах Кай. Момчето го последва и слезе с него в каютата.