Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 45

Погледна ръчния си часовник. Боже господи, беше само три часът. В това чисто, издухано от вятъра небе, се таеше нещо ужасно. Блясъкът му беше безсърдечен. Сякаш нямаше нищо общо с бурното море, а морето, на цвят наситено яркосиньо, нехаеше за човешката съдба. Неизвестни, лишени от разум сили си играеха с човека и го разрушаваха — не от злоба, а за да си устроят разюздано забавление.

— На мене ми дай морето край брега — мрачно си мърмореше докторът.

Слезе в каютата.

— При всички случаи — две от карти — чу той да казва шкиперът.

Все още се занимаваха със скучната си игра.

— Как е времето, док?

— Не го бива.

— Трябва да стане още по-зле, преди да се оправи — като жена, която ражда. Страхотни корабчета са тия. И ураган издържат. По-скоро бих излязъл в морето с някое от тези австралийски корабчета за лов на бисери, отколкото с голям презокеански кораб.

— Ти даваш — каза Фред.

Играеха на матрака на капитана и докторът, като смени мокрите си дрехи, се хвърли на другия матрак. Не можеше да чете на треперливата светлина от люлеещата се лампа. Лежеше и слушаше еднообразните реплики на играчите. Дращеха слуха му с настойчивостта си. Каютата проскърцваше, стенеше, а горе над главата му вятърът свирепо ревеше. Лашкаше тялото му от едната на другата страна.