Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 42

— По-добре да се измъкваме оттука — каза шкиперът.

Промени курса и насочи кораба към открито море. Кечът тежко се претъркулваше по вълните и всеки път се изправяше, като заплашително се клатеше. Д-р Сондърз беше мокър до кости.

— Защо не слезеш долу в каютата? — извика му шкиперът.

— Предпочитам да стоя на палубата.

— Нали знаеш, няма опасност.

— Ще става ли по-лошо?

— Не би ме учудило. Струва ми се, че започва малко да духа.

Докторът погледна над кърмата и видя как тежкото море се изсипва отгоре им; очакваше следващата вълна да ги смаже, преди кечът да е успял да се изправи, но поврътливо, сякаш беше човек, корабчето точно навреме я избягна и победоносно заплува отгоре й. Докторът беше неспокоен. Не се чувствуваше щастлив. Към него се приближи Фред Блейк.

— Страхотна гледка, нали? От време на време такива удари действуват освежително.

Вятърът развяваше чупливата му коса и очите му светеха. Забавляваше се. Докторът сви рамене и не отговори. Гледаше една грамадна вълна с надвиснал, пречупващ се вече гребен, която се търкаляше към тях, сякаш не беше случаен резултатът от действието на природните сили, а имаше своя зла цел. Идваше все по-близо и нямаше начин да не се стовари отгоре им. Крехкото корабче никога не би устояло на такава чудовищна планина от вода.

— Пазете се! — извика шкиперът.

Той задържа платнохода неподвижно, преди да се сблъскат. Д-р Сондърз инстинктивно се вкопчи в мачтата. Вълната ги удари и сякаш морето ги захлупи. Палубата плувна във вода.

— Ама че звяр — извика Фред.

— Имах нужда от баня — каза шкиперът.

И двамата се разсмяха. На доктора обаче му прилоша от страх. От цялата си душа той се проклинаше, че не беше останал спокойно да чака парахода на остров Такана. Каква глупост да рискува живота си, вместо да преживее две-три седмици в скука! Закле се, че ако оцелее този път, нищо няма да го накара отново да постъпи така необмислено. Вече не правеше опити да чете. Не виждаше през очилата, залени с вода, а и книгата му беше измокрена. Гледаше как вълните се носеха. Островите вече се губеха в далечината.