Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 41

— Не още, глупаци такива — извика капитан Никълз. — По дяволите, почакайте думите да излязат от устата ми.

После, без да спира, за да си поеме дъх, той започна бързо да реди молитвата. Продължи така докато явно не можеше да измисли нищо повече и тогава като повиши малко глас, каза: „По своя воля и по велика милост Всемогъщият бог прибира при себе си душата на нашия скъп брат, починал тука. Затова ние предаваме тялото му на дълбините…“. Той хвърли свиреп поглед на двамата мъже, но те го бяха зяпнали с отворени уста. — Хайде де, няма да стоим тука цяла нощ. Мятайте тая мърша през борда.

Стреснати, те сграбчиха малкия вързоп от палубата и го запратиха в морето. Той докосна водната повърхност с едва чут плясък. Капитан Никълз продължи с доволна усмивка на лицето: „… за да гние там и да търси възкресение на тялото си, когато морето върне обратно мъртъвците си. А сега, скъпи обични братя, всички ще отправим молитва към господа бога, моля без мънкане. Господ иска да ви чуе и аз искам да ви чуя. «Отче наш, който си на небето…»“ Той се обърна към моряците и повтори на висок глас първите думи, обаче му пригласяше само Ах Кай.

— Е, момчета, с това свършваме — продължи той с все същия развълнуван глас. — Радвам се, че ми се отдаде възможност да ръководя тази тъжна церемония, както се полага. Изпълнени с живот, ние сме рамо до рамо със смъртта, нещастия се случват и в най-добрите семейства. Искам да знаете, че ако вие заминете за оная страна, от която още никой не си е дошъл³², стига да сте на британски кораб и под британски флаг, може да сте сигурни, че ще ви уредят достойно погребение и ще си отидете от света като верни синове на нашия господ, Исус Христос. В друг случай щях да ви накарам да викнете три пъти „ура“ за своя капитан, за капитан Аткинсън, но тъжен е поводът, по който сме събрани и мислите ни са прекалено дълбоки, за да плачем, затова ще ви помоля да го приветствувате три пъти в своите сърца. А сега, за Отца, Сина и Светаго Духа, ами-и-и-и-н!

Капитан Никълз се обърна настрани като човек, който слиза от амвона, и протегна ръка към капитана на шхуната. Австралиецът сърдечно я стисна.

— Кълна се в бога, първокласно го направи — каза той.

— Въпрос на практика — отговори скромно капитан Никълз.

— Е, момчета, какво ще кажете да се почерпим?

— Добра идея — съгласи се капитан Никълз. Обърна се към екипажа си: „Хайде, приятелчета, връщайте се на «Фентон», а ти, Том, ела после да ни вземеш.“

Четиримата мъже се затътриха по палубата. Капитан Аткинсън извади от каютата си бутилка уиски и чаши.

— И свещеник не би го направил толкова добре — каза той, като вдигна чаша в чест на капитан Никълз.

— Въпрос на чувство. Трябва да изпитваш чувство. Например, когато водех службата, не си мислех, че това е само един мръсен малък японец — беше ми все едно, като че беше ти, Фред, или доктора. Точно в това е смисълът на християнството.

XIII

Мусонът духаше силно и когато напуснаха завета край сушата, морето стана бурно. Докторът нямаше понятие от корабоплаване и за несвикналите му очи времето изглеждаше направо ужасно. Капитан Никълз върза бурето с вода. Вълните имаха бели гребени, изглеждаха огромни и в този малък плавателен съд на човек му се струваше, че е много близо до водата. От време на време морето тежко удряше корабчето и облак пръски се изсипваха върху палубата. Минаваха край острови и всеки път докторът се питаше дали би успял да доплува толкова далече, ако се преобърнеха. Хванаха го нервите. Губеше търпение. Знаеше, че няма защо. Двама чернокожи седяха върху люка и пресукваха въже, за да го използуват за риболов. Погълнати от заниманието си, те дори не поглеждаха морето. Водата беше размътена и непрекъснато минаваха край рифове. Шкиперът нареди на един от мъжете да застане на утлегара и да посочва курса. Чернокожият показваше със знаци на шкипера накъде да кара, като вдигаше ту едната, ту другата си ръка. Слънцето изгря и морето беше ясно синьо, но високо над главите им бели облаци се движеха бързо и равномерно. Докторът се опита да чете, но трябваше непрекъснато да се навежда, за да се пази от пръските, когато ги залееше вълна. Междувременно се чу тъп стържещ звук и той се вкопчи в планшира. Бяха закачили риф. Минаха отгоре и след малко отново плаваха в дълбоки води. Никълз изруга наблюдателя, че не е внимавал. Отново закачиха риф и минаха отгоре му.