Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 39

Спуснаха лодката и капитанът започна да гребе. Появи се Фред Блейк. С къдрава разрошена коса, с гладка кожа и сини очи, той изглеждаше като младия Бакхус, нарисуван от венециански майстор. Докторът, изморен след безсънната нощ за момент завидя на безгрижния младеж.

— Как е пациентът, докторе?

— Мъртъв.

— Върви им на някои хора, нали?

Д-р Сондърз го изгледа с неприязън, но не каза нищо.

След малко видяха, че лодката се връща от шхуната, но без капитан Никълз. Мъжът, на име Утан, говореше английски добре. Идваше с поръчението всички да отидат на шхуната.

— За какво по дяволите? — попита Блейк.

— Да тръгваме — заповяда докторът.

Двамата бели и останалите моряци влязоха в лодката.

— Капитан каза всички. Китай момче също.

— Скачай вътре, Ах Кай — обърна се докторът към слугата си, който седеше на палубата и безразличен към случващото се, пришиваше копче на един панталон.

Ах Кай остави заниманието си; на лицето му беше изписана вечната дружелюбна усмивка и леко скочи в лодката. Подкараха към шхуната. Като се изкатериха по стълбата, завариха капитан Никълз и австралиеца да ги чакат.

— Капитан Аткинсън се съгласи, че трябва да се погрижим както трябва за бедния японец — каза Никълз — И тъй като няма моя опит, ме помоли да организирам церемонията, както подобава.

— Точно така — потвърди австралиецът.

— Зная, че заемам мястото на друг. Когато се случи някой да умре в морето, работа е на капитана да направи опело, но на борда няма молитвеник и той недоумява какво да прави, както недоумява какво да прави канарчето, ако му дадат рамстек. Прав ли съм, капитане?

Австралиецът тъжно кимна.

— Но аз мислех, че си баптист — каза докторът.

— Обикновено съм баптист — отговори Никълз. — Но като дойде до погребения и тем подобни, винаги използувам молитвеник и винаги ще използувам молитвеник. Сега, капитане — щом като се приготвят твоите хора, ще съберем всички заедно и ще свършим работата.

Австралиецът тръгна по палубата и след няколко минути отново се присъедини към тях.

— Мисля, че им остава да го вържат — каза той.

— Вържи попа, да е мирно селото — изтърси капитан Никълз за голямо учудване на доктора.

— Какво ще кажете да пийнем по глътка, докато чакаме?

— Не още, капитане. След това ще пийнем. Първо работата, после удоволствието.

Към тях се приближи един моряк.

— Готово е, шефе — рече той.

— Чудесно — каза Никълз. — Хайде, момчета!

Беше оживен. Вървеше изпъчен. Лисичите му очички блещукаха от предвкусваното удоволствие. Докторът отбеляза, че Никълз едва потиска радостта си. Явно, че нямаше да изпусне отдалия му се случай. Отправиха се към кърмата. Моряците от двете корабчета, все чернокожи, чакаха — някои с лули в устата, някои — с фас, залепнал за дебелите устни. На палубата имаше вързоп, увит, както се стори на доктора, в чувал за копра. Беше съвсем малък. Трудно беше да повярваш, че това, което съдържа, някога е било човек.