Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 37

— Искате ли да дойда? — попита д-р Сондърз.

— Извинявай за безпокойството, док, но изглежда е много зле.

— Ще дойда. Почакайте да си взема нещата.

Докторът се запрепъва надолу по стълбите и грабна чантичката, която държеше винаги приготвена за спешни случаи. Прескочи през борда и се смъкна в лодката. Чернокожият бързо загреба.

— Знаеш как стоят нещата — каза австралиецът. — Никъде не може да се намери гмурец, и то японец, а да вземеш друг не си струва. В момента по тези места няма свободен гмурец и ако загубя това момче, печалбата ми страшно ще се намали. Ще ми се наложи да се спускам чак до Йокохама, а и тогава има вероятност да вися цял месец, преди да намеря каквото търся.

Гмурецът лежеше на една от долните койки в моряшката каюта. Въздухът беше спарен, а горещината — страхотна. Двама чернокожи спяха. Единият, легнал по гръб, хъркаше. Трети клечеше на пода до болния и го гледаше с безизразни очи. Ветроупорната лампа, закачена на гредата, даваше бледа светлина. Гмурецът беше в колапс. Не беше изгубил съзнание, но когато докторът се приближи, изразът на черните му като въглища ориенталски очи остана непроменен. Човек би си казал, че те вече се вглеждаха във вечността и не можеха да бъдат привлечени с нищо преходно. Д-р Сондърз потърси пулса му и допря с ръка влажното му чело. Сложи му подкожна инжекция. Стоеше изправен до койката и гледаше замислено отпуснатото тяло. После каза:

— Нека се качим горе на чист въздух. Кажи на другия да дойде и да ни каже, ако има някаква промяна.

— Значи няма да го бъде? — попита австралиецът, когато се качиха на палубата.

— Така изглежда.

— Господи, какъв лош късмет имам.

Докторът се усмихна. Австралиецът го покани да седне. Нощта беше застинала неподвижно — като смъртта. Звездите се оглеждаха от своите далечни разстояния в гладката водна повърхност. Двамата мъже мълчаха. Казват, че ако вярваш в нещо прекалено силно, то се случва. За японеца, който лежеше и умираше, без да чувствува болка, това не беше край, а обръщане на нова страница; със същата сигурност, с която знаеше, че слънцето ще изгрее след няколко часа, той знаеше, че си отива от този живот в друг живот. Карма²⁸ — деянията на живота му сега и другите пъти, когато беше живял, щяха да намерят своето продължение; възможно е, както беше изтощен, любопитството в какво ще се прероди, да беше единствената изпитвана от него емоция (независимо дали това го плашеше, или забавляваше). Д-р Сондърз задряма. Събуди се, като усети, че някой го дърпа за ръката. Беше чернокожият.

— Ела бързо.

Зазоряваше се. Още не беше ден, но светлината на звездите гаснеше и небето имаше призрачен вид. Докторът слезе долу. Гмурецът си отиваше. Очите му все още бяха отворени, но пулсът му се беше загубил и хладината на смъртта беше обгърнала тялото му. Внезапно издаде лек звук — тихо, умолително и смирено, каквато изобщо е природата на японците — и умря. Двамата спящи се бяха събудили — единият седеше накрая на койката си, протегнал навън крака, а другият, сякаш за да се огради от това, което се случваше толкова близко до него, седеше на пода с гръб към умиращия и държеше главата си в ръце. Когато докторът се качи на палубата и съобщи за станалото на капитана, той просто сви рамене и рече: