Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 38

— Не са издръжливи тия японци.

Зората вече се стелеше по водата и първите лъчи на слънцето докосваха безмълвната повърхност със студени и нежни цветове.

— Е, аз ще се връщам на „Фентън“ — каза докторът. — Капитанът искаше да отплава на разсъмване.

— Не е зле да закусиш, преди да потеглиш. Сигурно си много изгладнял.

— Не бих се отказал от чаша чай.

— Виж какво, имам малко яйца — пазех ги за японеца, но вече не му трябват — да ядем бекон с яйца.

И извика кука.

— Доял ми се е бекон с яйца — каза той, като потриваше ръце. — Трябва да са все още доста пресни.

Междувременно кукът им донесе чай, бисквити и закуската, от която се вдигаше пара.

— Боже как хубаво мирише — възкликна австралиецът. — Смешно е да го казвам, обаче никога не ми омръзва да ям бекон с яйца. Когато съм у дома, всеки ден ми правят. Понякога жената ми дава нещо друго за разнообразие, обаче това харесвам най-много.

Когато чернокожият връщаше д-р Сондърз на „Фентън“, докторът размишляваше, че смъртта е по-смешна дори от смешния факт, че капитанът на шхуната обичаше да яде бекон с яйца всяка сутрин на закуска. Гладкото море блестеше като излъскан метал. Цветовете му бяха бледи и нежни като цветовете в будоара на някоя маркиза от XVIII век. На доктора му се виждаше много странно, че хората умират. Имаше нещо абсурдно в мисълта, че този ловец на бисери, наследник на безброй поколения, резултат от сложния процес на еволюцията, която беше започнала още с образуването на планетата, сега и тука, поради стечение на неблагоприятни обстоятелства, които не се побираха в ума на човек, трябваше да срещне смъртта в това забравено, пусто място.

Когато лодката пристигна, капитан Никълз му подаде ръка, за да се качи на борда. В момента се бръснеше.

— Какво ново?

— Умря.

— И аз така мислех. Как ще го погребат?

— Не зная. Не питах. Предполагам, че ще го хвърлят през борда.

— Като куче?

— Защо не?

Шкиперът прояви признаци на раздразнение, които доста учудиха д-р Сондърз.

— Това не може да стане. Не на кораб под британски флаг. Ще трябва да го погребат както подобава. Искам да кажа, ще има опело и тем подобни.

— Той е бил будист²⁹, шинтоист³⁰ или нещо такова, нали разбираш?

— Независимо. В морето съм, човече божи, повече от тридесет години — ако някой умре на британски кораб, погребват го по британски обичай. Смъртта прави всички равни, док, ти поне сигурно го знаеш; в такова време не може да сме против умрелия само защото бил японец, негър или италианец, или някакъв друг. Ей, момчета, спуснете една лодка и то по-внимателно. Ще прескоча до шхуната. Като видях, че толкова дълго не си идваш, веднага си рекох, че сигурно се е случило най-лошото. Затова ме завари да се бръсна.

— За какво ще ходиш там?

— Да говоря с шкипера. Трябва да направим всичко, както се полага. Да изпратим японеца според добрите обичаи. На всеки кораб, където съм бил капитан, съм държал да е така. Прави изключително добро впечатление на екипажа. Знаят какво да очакват, ако им се случи нещо.