Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 36

— Може би играе по-добре, отколкото си мислиш.

— Нищо подобно. Знам всичко, което си струва да знае човек за тази игра. Мислиш ли, че щях да започна, ако не бях сигурен? Не, това е въпрос на късмет, а късметът не е вечен. Ще се обърне и тогава ще си възвърна изгубеното, заедно с всичко останало, което той има. Не ми е весело, разбира се, обаче не се притеснявам.

— Разказвал ли ти е нещо за себе си?

— Нито дума. Обаче аз си правя изводите и вече имам доста ясна представа какво се крие на дъното на цялата работа.

— И какво е то?

— Ако на дъното не стои политика, да не ми викат Никълз. В противен случай Райън нямаше да е замесен. Властта в Нов Южен Уелс²⁷ се клати. Държат се на косъм. Стане ли някой скандал, още утре ще изчезнат. И без това скоро ще има избори. Мислят, че пак ще спечелят, обаче според мене е въпрос на ези или тура и предполагам им е известно, че не бива да рискуват. Не би ме учудило, ако Фред се окаже синът на някоя доста важна личност.

— На премиера или на някой министър? Има ли между министрите човек, на име Блейк?

— Блейк е толкова негово име, колкото е и мое. Ясно, че е забъркан някой от министрите, а Фред му е син или племенник; каквато и да е историята, ако се разкрие, онзи ще изгуби поста си, затова според мене са решили да изпратят Фред надалече, докато поутихне работата.

— Какво мислиш, че е извършил?

— Според мене — убийство.

— Та той е едва хлапе!

— Достатъчно голям е, за да може да бъде обесен.

XII

— Здрасти, това пък какво е? — каза шкиперът. — Приближава се лодка.

Слухът му наистина беше остър, защото д-р Сондърз не чу нищо. Капитанът се взря в тъмнината. Сложи ръка на рамото на доктора и като се изправи безшумно, промъкна се долу в каютата. След миг отново излезе и докторът видя, че носи револвер.

— Не е беда да се подсигурява човек — каза той.

Сега вече докторът дочуваше слабото скърцане на греблата, обръщащи се в ръждясалите вилки.

— Това е лодката на шхуната — рече той. — Само те са. Кой ги знае какво искат. Доста късно е за светски посещения.

Двамата мъже чакаха мълчаливо, вслушани в засилващия се шум. Постепенно сред плискащата се вода видяха силуета на лодката — малка черна маса на фона на черното море.

— Ей, вие, здрасти! — извика внезапно Никълз. — Насам, насам.

— Ти ли си, капитане? — гласът се плъзна по водата.

— Аз съм. Какво ви трябва?

Беше се опрял на планшира, хванал в отпуснатата си ръка револвера. Австралийците продължиха да гребат.

— Ще ти кажа, като се кача на борда — чу се гласът.

— Не е ли много късно, а? — извика Никълз.

Австралиецът каза на човека, който гребеше, да спре.

— Моля те, събуди доктора. Не ми харесва нещо моят японец. Май че е тръгнал за дъното.

— Докторът е тука. Приближи лодката отстрани.

Лодката приближи и като се наведе през борда, капитан Никълз видя, че в нея са само австралиецът и един чернокож.