Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 34

— Ами провизии и всичко останало? — попитах аз Райън.

— На борда има — каза той. — Достатъчно, да ти стигне за три месеца.

Не знаех накъде караше. Беше тъмно, нищо не се виждаше; сигурно наближаваше полунощ.

— Пристигнахме — съобщи той и спря. — Излизай.

Излязох, той излезе след мене. Угаси фаровете. Разбрах, че сме близо до морето, но не виждах на ярд пред себе си. Райън носеше фенерче.

— Върви след мене — каза той — И гледай в краката си.

Известно време вървяхме. Надолу водеше някаква пътечка. Доста леко вървя, обаче два-три пъти едва не се преметнах презглава. „Остава само да си счупя някой крак тука“, мислех си. Като стигнахме и усетих под краката си брега, не ми стана по-весело. Водата се виждаше, обаче всичко друго беше черно. Райън подсвирна. Някой извика в отговор откъм водата, но едва чуто, нали разбираш, и Райън светна с фенерчето, за да покаже къде сме. После чух плясък от весла и след минута се появи лодка с двама чернокожи. Качихме се вътре с Райън и потеглихме. Ако имах двадесет лири в себе си, не бих заложил много от тях на шансовете, че отново ще видя Австралия. Сякаш съм бил много щастлив там. Гребахме около десет минути, мисля, и тогава спряхме отстрани на кеча.

— Как ти се вижда? — попита Райън, като се качихме на борда.

— Тъмно е. Ще ти кажа сутринта.

— Сутринта ще бъдеш в открито море — каза Райън.

— Кога ще дойде бедният млад инвалид — попитах аз.

— Не след дълго — каза Райън. — Слез в каютата, запали лампата и поразгледай наоколо. Ще пием по бутилка бира. Ето ти кибрит.

— Дадено — казах аз и слязох долу.

Не се виждаше добре, обаче аз се ориентирах инстинктивно. И не слязох толкова бързо, че да не мога да се огледам назад. Подуших, че Райън се канеше да направи нещо. Видях, че светна три-четири пъти с фенерчето. „Здрасти — помислих си аз. — Значи, някой чака“ — но дали на брега или в морето, не можех да кажа. После Райън дойде долу и аз поразгледах наоколо. Той измъкна бутилка бира за себе си и бутилка за мене.

— Луната скоро ще изгрее — каза той. — Духа приятен лек бриз.

— Тръгваме веднага, нали? — попитах аз.

— Колкото по-рано, толкова по-добре — веднага щом момчето се качи на борда, и карайте без да спирате, нали разбираш?

— Виж какво, Райън — казах аз. — Не съм си взел дори бръснач.

— Тогава си пусни брада, Бил — отговори той. — Заповедта е да не спираш никъде, докато не стигнете Нова Гвинея. Ако искаш да слезеш на брега в Мерауке, може.

— Холандско пристанище е, нали?

Той кимна.

— Виж какво, Райън — казах аз. — Знаеш, че не съм вчерашен. Не мога да си забраня да мисля, нали? Каква полза има в това да не ми кажеш направо за какво става дума?

— Бил, старче — каза той уж много приятелски, — пий си бирата и не задавай въпроси. Зная, че няма как да не мислиш, обаче се опитай да повярваш в това, което ти казвам, защото, кълна се в бога, сам ще ти избода проклетите очи.

— Е, това е казано достатъчно направо — засмях се аз.

— Да пием за добър път — предложи той.