Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 23

— Идвай, Фред! — извика шкиперът.

Седнаха.

— Мирише добре — каза Никълз, когато Том Обу махна капака от тигана. — Нещо ново ли си приготвил, Том?

— Не бих се учудил, ако момчето ми е помогнало — рече докторът.

— Сигурен съм, че ще мога да го ям — каза шкиперът, като напълни устата си със сместа от ориз и месо, от която беше загребал и сипал в чинията си.

— Как ти се вижда, Фред? — продължи той. — Мисля, че си направихме голямо добро, като взехме док на борда.

— По-добре готви от Том, не отричам.

И тримата ядоха с голям апетит. Капитанът запали лулата си.

— Ако не получа впоследствие болки, ще те обявя за чудотворец, док.

— Няма да получиш болки.

— Направо не мога да проумея как човек като тебе се е заселил във Фу-Чжоу. Можеш да направиш цяло състояние в Сидни.

— Добре ми е и във Фу-Чжоу. Китай ми допада.

— Ами?! Учил си в Англия, нали?

— Да.

— Чувал съм да казват, че си бил специалист, имал си голяма практика в Лондон и бог знае какво още.

— Не вярвай на всичко, което чуваш.

— Изглежда невероятно, че си захвърлил това, за да се заселиш в някакъв си долен китайски град. Сигурно си изкарвал луди пари в Лондон.

Шкиперът го погледна с неспокойните си сини очички, а ухиленото му лице беше позеленяло от злоба. Но докторът не реагира на нападките му. Усмихна се, показа едрите си, потъмнели зъби; умните му очи бяха все така оживени — не даде признаци да е смутен.

— Ходил ли си оттогава в Англия?

— Не. Защо да ходя? Домът ми е във Фу-Чжоу.

— Не те виня. Ако ме питаш, с Англия е свършено. Прекалено много правила и закони имат, за да ми се харесва. Как пък не могат да оставят човека на мира? Това ми е чудно. Няма те в справочника на практикуващите, нали?

Той изстреля въпроса си внезапно, сякаш искаше да завари доктора неподготвен. Но беше срещнал достоен партньор.

— Не казвай, че не ми вярваш, капитане. Трябва да имаш доверие на доктора си. Иначе няма да успее да ти помогне толкова, колкото искаш.

— Нямал съм ти доверие ли? Ако ти нямах доверие, сега щеше да си другаде.

Капитан Никълз изведнъж стана страшно сериозен — този въпрос пряко го засягаше.

— Зная, че между Бомбай и Сидни няма никой, който да може да се сравни с тебе — а ако са ми казвали истината, не би ме учудило, ако и в Лондон на всяка крачка се срещат хора, за които си на почит и уважение. Зная, че имаш всички научни степени, които съществуват. Чувал съм да казват, че ако си стоял в Лондон, досега да са ти дали титлата баронет.

— Мога само да ти кажа, че имам повече научни степени, отколкото ми трябват — засмя се докторът.

— Странно, че те няма вписан в книгата. Как се казваше тя? А, „Медицински указател“.

— Откъде знаеш, че ме няма? — промърмори докторът с усмивка, но нащрек.

— Един познат от Сидни потърси там името ти. Разказваше за теб на друг доктор, негов приятел, и казваше, че ти си направо страхотен и така нататък и просто от любопитство взеха, че те потърсиха.