Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 21

Ким Чинг беше висок и як, с величествен вид; беше облечен в бели памучни панталони, на врата му висеше верижка за часовник от чисто злато. Изказа задоволството си от резултата на операцията — виждаше много по-добре от очакваното, но въпреки това искаше да задържи д-р Сондърз на острова още малко.

— Само глупак се качва на тази шхуна — каза той, когато докторът сподели, че ще отплава с капитан Никълз. — Тука ти е много удобно. Защо не чакаш? По-добре чакай холандското коланче. Никълз много лош човек.

— Ти самият не си много добър човек, Ким Чинг.

Търговецът приветствува тази нападка, като показа ред драгоценни златни зъби в бавна, разплута усмивка, в която нямаше намек за несъгласие. Докторът му допадаше и той му беше благодарен. Като видя, че няма начин да го убеди да остане, престана да настоява. Д-р Сондърз даде последните си препоръки и си взе довиждане. Ким Чинг го изпрати до вратата и там се разделиха. Докторът слезе до селото и купи провизии за пътешествието — пакет ориз, клонка с банани, консерви, уиски и бира; даде ги на един китаец, за да ги занесе на брега и да го изчака там; и се върна в странноприемницата. Ах Кай беше готов, а един от сутрешните пациенти чакаше да носи багажа, с надежда да припечели. Когато стигнаха на брега, видяха един от синовете на Ким Чинг, дошъл да го изпрати. По поръчка на баща си беше донесъл топ китайска коприна като прощален подарък, както и квадратно пакетче, завито в бяла хартия, покрита с китайски йероглифи — за чието съдържание д-р Сондърз се досети.

— Шенду¹⁷?

— Баща ми казва, че е добро качество. Може нямаш запаси за пътуване.

На корабчето не се виждаха признаци на живот, а лодката я нямаше на брега. Д-р Сондърз извика, но гласът му беше слаб, гърлен и не се чуваше надалече. Ах Кай и синът на Ким Чинг също извикаха, но напразно — никой не отговори, затова сложиха багажа и припасите в една плоскодънна лодка и туземецът подкара доктора и Ах Кай към корабчето. Когато наближиха, д-р Сондърз отново извика.

— Капитан Никълз!

Появи се Фред Блейк.

— О, ти ли си. Никълз слезе на брега да вземе вода.

— Не го видях.

Блейк не каза нищо повече. Докторът, последван от Ах Кай, се изкатери на борда, а туземецът им подаде багажа и провизиите.

— Къде да си оставя нещата?

— Ето там в каютата — посочи Блейк.

Докторът слезе надолу по стълбата. Каютата беше под кърмата. Имаше толкова нисък таван, че човек не можеше да стои изправен; съвсем не беше просторна и през средата й минаваше гротмачтата. Таванът беше почернял на мястото, където висеше една пушеща лампа. Имаше малки люкове с дървени капаци. Матраците на Никълз и Фред Блейк бяха поставени по дължина и единственото място, където докторът изглежда можеше да се разположи, беше в основата на стълбата. Качи се отново на палубата и каза на Ах Кай да свали долу постелката за спане и куфарчето.