Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 25

— Хей, почакай! Забравих да ти дам вестника.

Австралиецът се пъхна в каютата и след малко се появи със „Сиднейски бюлетин“ в ръка. Хвърли вестника в лодката.

Когато докторът се изкатери отново на „Фентън“, капитан Никълз и Фред играеха на крибидж²¹. Слънцето залязваше и гладката повърхност на морето светеше в различни бледи цветове: синьо, зелено, червеникаворозово, млечно-пурпурно, сякаш това беше дълбокият и нежен цвят на тишината.

— Оправи ли го? — обади се шкиперът безразлично.

— Хич го няма.

— Това вестникът ли е? — попита Фред.

Той го измъкна от ръката на доктора и се отдалечи.

— Играеш ли крибидж? — попита Никълз.

— Не, не играя.

— Фред и аз играем всяка вечер. Той има дяволски късмет. Не ми се казва колко пари е спечелил от мене. Обаче това не може да трае вечно. Скоро играта ще се обърне.

И извика:

— Идвай, Фред!

— Чакай малко.

Шкиперът сви рамене.

— Невъзпитан е. Как само гореше от нетърпение да види вестника, нали?

— При това отпреди месец — отговори докторът. — Кога заминахте от остров Четвъртък?

— Никога не сме ходили там.

— О, така ли?

— Какво ще кажеш за една глътка? Мислиш ли, че ще ми навреди?

— Сигурно няма.

Шкиперът извика на Том Обу и чернокожият донесе две чаши и малко вода. Никълз отиде да вземе уискито. Слънцето залезе и нощта тихо пропълзя над неподвижната вода. Единствено плясъкът от някоя гмуркаща се риба нарушаваше тишината. Том Обу донесе ветроупорен фенер и го постави на палубата, после слезе долу и запали газената лампа в каютата.

— Чудно ми е какво толкова чете приятелят ти.

— В тъмното ли?

— Може би размишлява върху прочетеното.

Когато обаче най-после Фред се присъедини към тях и седна да довърши прекъснатата игра, осветен от мъждукащата светлина, той се стори на д-р Сондърз много блед. Не беше донесъл вестника и докторът отиде да го вземе. Но не го откри. Извика Ах Кай и му каза да го потърси. Застанал в тъмното, той наблюдаваше играчите.

— Петнадесет — две точки, още петнадесет — четири, още петнадесет — шест, още петнадесет — осем и още шест прави четиринадесет. Вале и едно от кари — седемнадесет. Господи, как ти върви.

Шкиперът не го биваше да губи. Лицето му беше напрегнато и изопнато. Неспокойните му очи поглеждаха недоверчиво всяка карта, която обърнеше. Другият обаче играеше с усмивка. Светлината на фенера очертаваше рязко профила му и на фона на тъмнината изглеждаше изключително хубав. Дългите му мигли хвърляха лека сянка върху страните му. Точно в този момент беше нещо повече от един красив млад човек — излъчваше трагична красота, която особено вълнуваше. Ах Кай дойде и каза, че не могъл да намери вестника.

— Къде го остави Фред? — попита докторът. — Момчето не може да го намери.

— Няма ли го там?

— Не, и двамата гледахме.

— Откъде по дяволите да зная къде е? Аз съм пас.

— Хвърли го през борда, като го прочете, нали? — попита капитанът.

— Аз да го хвърля през борда? Че защо?

— Е, щом не си го хвърлил, трябва да е някъде тука — каза докторът.