Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 24

— Може приятелите ти да са търсили в някое старо издание.

Капитан Никълз хитро се ухили.

— Може. Не ми беше дошло на ум.

— Както и да е, обаче за твое сведение, капитане, никога не съм виждал затвора от вътрешната му страна.

Шкиперът леко трепна. Веднага се овладя, но лицето му смени цвета си. Д-р Сондърз случайно беше улучил, затова очите му заблестяха. Шкиперът се засмя.

— Бива си те. И аз не съм го виждал, док, но не забравяй, че не са малко хората, дето отиват в затвора не по своя вина, и не са малко хората, които биха отишли там, ако не бяха решили, че по-добре им подхожда да сменят климата.

Те се спогледаха и отново се засмяха.

— Какво смешно има в това? — попита Фред Блейк.

X

Надвечер съзряха острова, където капитан Никълз беше решил да прекарат нощта — конус, покрит с дървета до върха, поради което наподобяваше картина на Пиеро де ла Франческа¹⁹ и като го обиколиха, стигнаха до мястото за закотвяне, описано в справочника за корабоплаване. Беше закътано скалисто заливче с толкова бистра вода, че ако погледнеш отвъд борда, на дъното на океана се виждаха фантастичните цветове на коралите. Минаваха ята риби — като туземци в гора, пробиващи си път сред познатата джунгла. За доста голямо учудване там завариха закотвена шхуна.

— Какво е пък това? — попита Фред Блейк.

Очите му бяха разтревожени и наистина беше странно в неподвижния хлад на вечерта да влезеш в тихото заливче на завет до зеления хълм и да видиш там поклащащ се на водата кораб. Лежеше на дрейф с прибрани платна и в присъствието му на това толкова самотно място имаше нещо злокобно. Капитан Никълз погледна през бинокъла.

— За лов на бисери е. От пристанището в Дарвин. Кой я знае какво прави тука. Край островите Ару имаше много от тия шхуни.

Видяха екипажа — сред хората имаше един бял, който ги наблюдаваше, и скоро спуснаха лодка.

— Идват към нас — каза шкиперът.

Докато пуснаха котва, лодката вече се беше приближила и капитан Никълз размени приветствени подвиквания с капитана на шхуната. Той се качи на борда — беше австралиец — и им каза, че японският му гмурец е болен и са спрели на път за един холандски остров, където ще търсят лекар.

— Имаме лекар на борда — каза капитан Никълз. — Водим го като пътник.

Австралиецът попита д-р Сондърз дали не би отишъл да види болния, и след като му дадоха чаша чай (понеже отказа да пие алкохол), докторът го придружи в лодката.

— Имате ли някакви австралийски вестници? — попита Фред.

— Имам един брой отпреди месец.

— Нищо. За нас е нов.

— С удоволствие ще ви го дам. Ще го пратя по доктора.

Малко време беше нужно на д-р Сондърз, за да открие, че гмурецът страда от тежък пристъп на дизентерия. Беше много зле. Докторът му направи подкожна инжекция и каза на капитана, че с нищо не може да му се помогне, освен да го оставят на спокойствие.

— По дяволите тия джапи²⁰, никак не са издръжливи. Значи доста време нищо няма да мога да изкарам от него?

— Ако изобщо се оправи — каза докторът.

Ръкуваха се за сбогом и докторът слезе в лодката. Туземецът започна да гребе.