Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 22

— По-добре да оставим припасите в трюма — каза той на Фред.

— Ще им видят сметката там. Нашите ги държим в каютата. Кажи на момчето, че под дъските има място. Не са заковани.

Докторът се огледа. Нищо не знаеше за морето. Като изключим едно пътуване по река Мейн, винаги се беше качвал на параход. Корабчето изглеждаше много малко за такова дълго пътешествие. Едва надвишаваше на дължина петдесет фута. Искаше му се да зададе на Блейк някои въпроси, но той беше отишъл на носа. Явно, че макар да се беше съгласил с идването на доктора, то беше против волята му. Беше нацупен. На палубата имаше два стари платнени стола и докторът седна на единия.

След малко дойде един чернокож, облечен само с едно похабено парео¹⁸. Беше набит, с остра къдрава, силно посивяла коса.

— Капитанът идва — каза той.

Д-р Сондърз погледна, накъдето сочеше той и видя приближаващата се лодка. Капитан Никълз я насочваше, а двама чернокожи гребяха. Застанаха откъм борда и шкиперът извика:

— Утан, Том, помогнете за буретата.

От трюма се появи още един чернокож. Четиримата съставляваха екипажа. Островитяни от Пролива на Торес, те бяха високи, силни мъже с красиви фигури. Капитан Никълз се изкатери на борда и стисна ръка на доктора.

— Добре ли се настани, док? „Фентън“ не прилича много на океанска хрътка, но е точно такова корабче, каквото трябва на човек. Ще устои на всичко.

Хвърли към мръсните, размъкнати членове на екипажа поглед, изпълнен с доволството, каквото изпитва работникът от инструментите, с които си служи.

— Е, да потегляме.

Даде резки команди. Вдигнаха грота и фока, прибраха котвата и се измъкнаха от лагуната. Небето беше безоблачно и слънчевите лъчи се сипеха по блесналото море. Духаше мусонът, но с неголяма сила и имаше слабо вълнение. Две-три чайки правеха големи кръгове над корабчето. Сегиз-тогиз летяща риба прорязваше водната повърхност, изписваше дъга във въздуха и се гмуркаше с лек плясък. Д-р Сондърз четеше и пушеше цигари, а когато се умори да чете, гледаше морето и зелените острови, край които минаваха. Не след дълго шкиперът предаде щурвала на един моряк и дойде да седне долу при него.

— Нощес ще хвърлим котва в Баду — каза той. — На около четиридесет и пет мили е. Според навигационния справочник там е сигурно. Има място за закотвяне.

— Какво е това Баду?

— Един безлюден остров. Там хвърляме котва, за да преспим.

— Блейк не изглежда особено радостен, че съм на борда — каза докторът.

— Снощи се разправяхме.

— За какво?

— Той е още хлапе.

Д-р Сондърз знаеше, че ще трябва да отработи пътуването си, знаеше също така, че когато един човек е споделил с тебе симптомите на болестта си, вече ти има доверие и ще ти каже още неща. Започна да задава на шкипера въпроси за здравето му. А това беше темата, на която Никълз беше готов да говори безкрайно дълго. Докторът го заведе долу в каютата, накара го да легне и внимателно го прегледа. Когато отново се качиха на палубата, сивокосият чернокож, на име Том Обу, който беше кук и стюард, донесе обеда.