Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 20

Междувременно момчето го погледна, по лицето му пробяга очарователна усмивка, която внезапно освети чертите му, и попита господаря си дали вече е готов. Докторът кимна. Ах Кай остави лютнята и отново запали малката лампа. Приготви нова лула. След нея докторът изпуши още две. Това беше дажбата му. Пушеше редовно, но умерено. Отново се облегна и се отдаде на мислите си. Ах Кай си приготви две лули и след като ги изпуши, угаси лампата. Лежеше на рогозката, подложил под главата си дървено трупче, и накрая заспа.

Докторът беше изпаднал в състояние на изключително спокойствие и разсъждаваше върху тайната на съществуванието. Тялото му така удобно се беше разположило в шезлонга, че напомняше за себе си само доколкото изпитваното от него смътно усещане за наслада се добавяше към облекчението, изпитвано от душата. В това състояние на освобождаване душата сякаш надзърташе отгоре към плътта, доброжелателно търпелива, както се отнасяме към приятел, който ни досажда, но ни дарява с любов. Усещаше разума си необикновено буден и жив, но без това да се дължи на безпокойство или притеснение; в подвижността на ума му имаше увереност — вероятно по същия начин великият физик се движи сред познатите си символи; в бистротата на мисълта му се появи абсолютно блаженство, каквото има в чистата красота. Изпитваше върха на съвършенството. Беше господар на пространството и времето. Нямаше въпрос, който да не може да разреши, ако пожелае; всичко беше изключително просто и ясно; изглеждаше глупаво да размишлява върху трудностите на съществуванието, след като беше получил върховното удоволствие да съзнава, че може да извърши всичко, което пожелае.

IX

Д-р Сондърз ставаше рано. Едва беше пукнала зората, когато излезе на верандата и повика Ах Кай. Момчето му донесе закуската — дребни сочни банани, известни под името „дамски пръсти“, и както винаги, пържени яйца, препечен хляб и чай. Докторът яде с апетит. Нямаше много багаж за стягане. Оскъдният гардероб на Ах Кай се побираше в кафяв хартиен плик, а на доктора — в китайското куфарче от светла свинска кожа. Медикаментите в хирургическите инструменти бяха в една тенекиена кутия с неголеми размери. Трима-четирима туземци стояха на стъпалата, водещи към верандата — пациенти, които искаха да се консултират с доктора, и той ги прие горе един по един, докато закусваше. Каза им, че заминава тази сутрин. После отиде до къщата на Ким Чинг. Тя беше сред плантация от кокосови палми. Представляваше внушително бунгало, най-голямото на острова, тук-таме с архитектурно оформление, което да му придава стил, но претенциозността му странно контрастираше с окаяната обстановка. Нямаше градина, а по земята наоколо имаше захвърлени множество консервени кутии и парчета от опаковъчни сандъци — мястото беше запустяло. Пилета, патици, кучета и свини се ровеха и търсеха нещо за ядене сред отпадъците. Бунгалото беше в европейски стил с шкафове от опушен дъб, с американски столове-люлки, каквито човек вижда в хотелите на Средния запад; тук-таме имаше маси, тапицирани с плюш. На стените бяха окачени увеличени снимки в масивни златни рамки на Ким Чинг и многочисленото му семейство.