Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 19

В десет часа докторът затвори книгата и извика момчето.

Ах Кай влезе. Доктор Сондърз спокойно наблюдаваше как взема от масата малкия поднос, на който бяха газената лампа, иглата, лулата и кръглата тенекиена кутия с опиума. Момчето го остави до доктора, седна на пода с кръстосани крака и запали лампата. Подържа иглата на пламъка и с нагорещения край измъкна малко опиум от кутията; намачка го със сръчните си пръсти, докато стана на топчица, и внимателно го сложи над малкия жълт пламък. Д-р Сондърз гледаше как топчицата зацвъртя и се наду. Момчето я дръпна от пламъка, наново я омеси и пак я нагря; сложи я в лулата и я подаде на господаря си. Докторът я пое, дръпна бързо и силно, като опитен пушач и погълна сладкия дим. Задържа го за момент в дробовете си и после бавно го издиша. Върна лулата. Момчето я изчисти и я сложи на подноса. Отново нагря иглата и започна да приготвя друга топчица. Докторът изпуши втората лула, после третата. Момчето се надигна от пода и отиде до кухничката. Върна се с каничка жасминов чай и го наля в една китайска купа. За момент ароматът на чая измести острата миризма на наркотика. Докторът лежеше върху шезлонга, опрял главата си на възглавничката, и гледаше тавана. Мълчаха. Наоколо цареше тишина — единственият звук, който я нарушаваше, беше пронизителният писък на гущера. Докторът гледаше как влечугото стои неподвижно на тавана — зелено животинче с вид на древно миниатюрно чудовище, което от време на време правеше рязко движение, ако някоя мушица привлечеше вниманието му. И Ах Кай запали цигара, взе някакъв необичаен струнен инструмент, подобен на банджо, и с увлечение тихо засвири. Тъничката мелодия бавно изпълваше стаята, звуците изглеждаха несвързани, само от време на време човек сякаш долавяше начало на песен, но тя оставаше недовършена и ухото се чувствуваше измамено; това беше бавна и печална музика, неразбираема, като различния аромат на цветята, сякаш само намекваше за нещо, загатваше сегиз-тогиз, подсказваше ритъма, според който човек да създаде в душата си по-дълбока музика, отколкото чува с ушите си. От време на време рязък дискорд като скрибуцане на калем по плоча изненадващо изопваше нервите. На душата той носеше същото плахо потръпване, което изпитва тялото, ако разгорещени се хвърлим в леденостуден басейн. Момчето седеше на пода, потънало в красотата на самовглъбяването, и замислено дърпаше струните на лютнята си. Д-р Сондърз се чудеше какви ли неясни чувства го вълнуват. Тъжното му лице беше безизразно. Сякаш търсеше в паметта си мелодии, познати от някое отколешно съществуване.