Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 17

— Ще ми направите голяма услуга — каза кротко докторът.

— Съжалявам, не желая да изглеждам простак, но Никълз и аз сме тука по работа и не можем да променяме курса си, за да закарваме пътници до места, където не искаме да ходим.

— Познавам доктора от двадесет години — каза Никълз. — Наш човек е.

— Допреди тази сутрин не му беше виждал очите.

— Всичко знам за него — капитанът се ухили и оголи счупените си, потъмнели ситни зъби, а д-р Сондърз автоматично отбеляза, че зъбите трябва да бъдат извадени. — А ако информацията ми е вярна, той не би застанал на пътя ни.

Капитанът погледна доктора многозначително. Интересно беше, че зад угодническата му усмивка се криеше жестокост. Докторът издържа на погледа му без да трепне, не стана ясно дали хвърленото копие беше улучило целта, или докторът нямаше представа за какво говори шкиперът.

— Не се интересувам от чуждите занимания — рече докторът с усмивка.

— Живей и остави и другите да живеят — така мисля аз — каза капитанът с характерното за мошениците безразличие.

— Когато казвам „не“, значи „не“ — отговори непреклонно младият човек.

— О, ти направо ми дотегна — каза Никълз. — Няма защо да се страхуваш.

— Кой казва, че се страхувам?

— Аз.

— Няма от какво да се страхувам.

Двамата припряно си разменяха кратките реплики. Възбудата им нарастваше. Д-р Сондърз се чудеше каква ли тайна лежи между тях. Очевидно тя беше от по-голямо значение за Фред Блейк, отколкото за Никълз. Този път нищо не тежеше на съвестта на негодника. Докторът разсъди, че капитан Никълз не беше от този тип хора, които правят лек живота на човека, чиято тайна знаят. Без да разбира напълно, му се струваше, че каквато и да беше тайната, капитан Никълз не я знаеше, а само я предполагаше. Докторът обаче имаше много силно желание да се качи на платнохода и не възнамеряваше да се отказва от замисъла си преждевременно. Забавляваше го, когато прилагаше някоя хитрост, за да постигне своето.

— Вижте какво, не искам да ви скарвам. Щом като Блейк не е съгласен, нека приключим разговора.

— Аз обаче съм съгласен — отвърна шкиперът. — За мене това е шанс — един на милион. Ако на света има човек, който може да ми оправи храносмилането, това си ти — да не мислиш, че ще изпусна такава възможност? Нищо подобно.

— Прекалено много мислиш за храносмилането си — каза Блейк. — На такова мнение съм аз. Ако просто ядеше каквото ти се иска и не се притесняваше, щеше да бъдеш наред.

— Тъй ли? Предполагам, че знаеш повече от мене за храносмилателната ми система. Предполагам, че знаеш какво е парче препечен хляб да ти заседне на стомаха като тон олово. Предполагам, че следващото, което ще кажеш, е, че си го въобразявам.

— Е, щом питаш, мисля, че въображението има много повече общо с това, отколкото смяташ ти.

— Кучи син.

— Кого наричаш кучи син?

— Млъкнете — каза докторът.