Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 16

— Мисля, че не познаваш китайците по-добре от мене, капитане, затова искам да ти кажа нещо за тях. Когато забият нож в гърба ти, не го вадят, ако ги молиш.

Шкиперът удари с юмрук по масата.

— Ставаше въпрос за някакви си двеста лири. Ким Чинг е дяволски богат. Защо са му пари? И без това е стар мошеник.

— За пръв път ли забелязваш, че чувствата на един мошеник се нараняват най-много, когато друг мошеник му направи мръсно?

Капитан Никълз смръщи вежди. Зеленикавите му очи, поставени много близко едно до друго, сякаш се сляха, когато стрелна в пространството поглед, изпълнен с горчивина. Чертите му придобиха съвсем грозен вид. Но при забележката на доктора отхвърли глава назад и се засмя.

— Бива си те. Допадаш ми, док, нали не се сърдиш, че ти го казвам? Е, всякакви хора има по света. Отваряй си очите на четири и не пречи на дявола да вземе своето — така мисля аз. А когато ти се отдаде случай да направиш малък удар, ще си глупак, ако го изпуснеш. Разбира се, сегиз-тогиз всеки сбърква. Не може винаги да кажеш предварително как ще се обърнат нещата.

— Ако докторът ти даде още от тази смес и ти каже как да я вземеш, ще се оправиш — намеси се Блейк.

Беше си възвърнал самообладанието.

— Не, нямам такива намерения — обърна се д-р Сондърз към капитана. — Но предлагам следното: понеже този забравен и от бога остров ми омръзна, искам да се махна; ако ме качиш на шхуната до Тимор, Макасар или Сурабая, ще ти проведа цялото лечение.

— Това е идея — каза Капитан Никълз.

— По дяволите проклетата ти идея — извика другият.

— Защо?

— Не може да качваме пътници.

— Можем да го запишем в екипажа.

— Няма къде да го сложим.

— Предполагам, че докторът не е придирчив.

— Ни най-малко. Ще си донеса храна и вода. Ще купя консерви от магазина на Ким Чинг, той има и доста бира.

— Няма да стане — каза Блейк.

— Виж какво, млади момко, кой дава заповедите на корабчето, аз или ти?

— Като става въпрос за нещо важно, давам ги аз.

— Избий си това от главата моментално, момчето ми. Аз съм шкиперът и думата ми ще се слуша.

— А чие е корабчето?

— Много добре знаеш чие е корабчето.

Д-р Сондърз ги наблюдаваше с любопитство. Ясният му бърз поглед не изпускаше нищо. Капитанът беше престанал да се държи угоднически и по лицето му избиха червени петна. Младежът заприлича на буреносен облак. Беше стиснал юмруци и изопнал тяло.

— Не го искам на корабчето и толкова — извика той.

— Престани — каза докторът, — това няма да ти навреди с нищо. Става дума за пет-шест дни. Бъди джентълмен. Ако не ме вземете, бог знае колко време ще трябва да чакам тука.

— Така ти изглежда на тебе.

— Какво ще ти пречи?

— Това не те засяга.

Д-р Сондърз го погледна въпросително. Блейк не беше само сърдит, беше и нервиран. Бледност покриваше красивото му, намусено лице. Беше любопитно, че така упорито не желаеше да вземат доктора на платнохода. В тези морета хората не правеха въпрос за подобни неща. Ким Чинг каза, че нямат товар, но можеше да имат товар, който заема малко място и лесно се скрива. И морфинът, и кокаинът не са обемисти, от тях се печели много, ако човек ги закара, където трябва.