Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 15

— Там ли живеете? — доктор Сондърз се обърна към младия човек, невинно усмихнат.

— Не, в Брисбен — отговори другият рязко.

— Фред има известен капитал — каза капитан Никълз — и реши, че не е зле да поогледа тия места за нещо, в което да го вложи. Аз му дадох идеята. Нали разбираш, познавам островите като петте си пръста и добре знам, че един млад човек с известен капитал може да сполучи тука. Ако имах известен капитал, непременно щях да си купя плантация на някой остров.

— Ловим по малко и бисерни миди — каза Блейк.

— Работна ръка се намира лесно. Естествено само туземци. После ти остава да се излежаваш и да гледаш как работят за тебе. Живот — мечта. Само да си млад.

Шарещите очи на капитана спряха за момент приковани към ведрото лице на д-р Сондърз — лесно се разбираше, че наблюдава ефекта от казаното. Докторът разбра, че следобеда те са скалъпили историята, която разказваха. А когато шкиперът видя, че д-р Сондърз не се лъже лесно, весело се ухили. Сякаш лъжите му доставяха такова удоволствие, че би го обидило, ако ги възприемат сериозно.

— Затова спряхме тука — продължи той.

— Малко са нещата на тия острови, за които Ким Чинг да не знае, затова ми хрумна да правим бизнес с него. Рекох на момчето от магазина да предаде на старчето, че съм тука.

— Зная. Той ми каза.

— Значи си го видял? Не ти ли спомена за мене?

— Да. Поръча да се пръждосваш оттука колкото се може по-бързо.

— Защо, какво има против мене?

— Не каза.

— Помня, че не се разбрахме за една работа, обаче оттогава мина цяла вечност. Няма смисъл човек да бъде злопаметен. Прости и забрави — така трябва да е според мене.

Капитан Никълз притежаваше необичайното качество да смята, че може да изиграе мръсен номер на някого и да не храни лоши чувства към него впоследствие, затова не разбираше, че пострадалата страна може да продължи да таи злоба. Д-р Сондърз задоволи безразличието си, като отбеляза мислено тази характерна особеност.

— Имам впечатление, че Ким Чинг не страда от слаба памет — подметна той.

Поговориха за разни други неща.

— Знаеш ли — каза внезапно капитанът, — мисля, че тази вечер няма да имам криза. Кажи какво беше онова, дето ми даде да пия?

— Една комбинация, която помага в хронични случаи като твоя.

— Искам да ми дадеш още от нея.

— Може да не ти подействува следващия път. Има нужда от лечение.

— Мислиш ли, че можеш да ме излекуваш?

Докторът съзря приближаващия се удобен момент.

— Не мога да го твърдя със сигурност. Ако си под мое наблюдение няколко дни и опитам едно-две неща, може и да ти помогна.

— Решил съм да останем още малко тука, за да ме полекуваш. Не бързаме.

— Ами Ким Чинг?

— Какво Ким Чинг?

— Престани — каза Фред Блейк. — Нямам намерение да си навличаме беля. Утре отплаваме.

— Приказваш така, защото ти е все едно. Не страдаш като мене. Виж сега какво ще направя — утре ще ида при стария дявол да разбера какво има против мене.

— Утре отплаваме — повтори другият.

— Отплаваме тогава, когато аз кажа.

За момент двамата мъже се спогледаха. Шкиперът, както винаги се усмихваше хитро и угоднически, а Фред Блейк се намръщи от скрит гняв. Д-р Сондърз се опита да предотврати караницата, която витаеше из въздуха.