Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 74

— Осъзнаваме това — кимна Хегенус. — След претърсването на паметта ви установихме каква е същинската ситуация на Селм–2. Естествено съжаляваме за това, което сме причинили на местното население. Но не можем да върнем времето назад, станалото — станало. Но поне можем да им дадем мирно бъдеще. Вече е издадена заповед за спиране на военните действия. Войната е приключила. Самолетите са кацнали и са изключили двигателите си. Вече нищо няма да се движи, няма да се пускат бомби, няма да се стреля…

— Много мило от ваша страна — каза Лиа. — А какво ще стане с безнадеждните оцелели на планетата хора? Нима ще ги оставите в отвратителната култура без бъдеще, в която сте ги натирили?

— Естествено. Може би щяхме да направим стъпка в тяхна помощ, ако не беше присъствието на Фондацията за Отношения между Културите. Вашата организация е баснословно богата и е създадена точно за такъв тип мисии. Сигурен съм, че местното население ще извлече огромна полза от присъствието ви.

— А вие извлякохте ли полза? — попита Брайън. — Осъзнахте ли какво икономическо безумие е за вашия свят тази безкрайна война?

— Внимавайте какво говорите! — Хегенус за първи път изгуби самообладание и в думите му се прокрадна гняв. — Говорите опасни неща — сякаш сте член на Световната Партия. Увеличаване на невоенните производства, повече блага за потребителите, легални профсъюзи… чувал съм ги вече тия. Перверзна гадост. Всеки, който говори подобни глупости е враг на обществото и трябва да бъде отстранен. Световната Партия е нелегална, а членовете й се изпращат в трудови лагери. Армиите са свобода, а военната слабост — престъпление… — Той спря задъхан, а по челото му се търкулна капка пот.

— Ох, извинете — Лиа сладко се усмихна. — Изглежда сме докоснали болното ви място. Като че ли след стотици години война, хората са започнали да се уморяват от военната глупост…

— Млъкнете! — заповяда Хегедус и скочи на крака. — В момента сте със статут на военопленници. Може да сте от друг свят, но предателските приказки са наказуемо престъпление. Това, което казахте досега, ще бъде забравено. Но вече сте предупредени. Всички бъдещи забележки ще бъдат наказвани. Разбрахте ли ме?

— Разбрахме — спокойно отвърна Брайън. — За в бъдеще ще запазим мислите си за себе си. Моля приемете извиненията ни. Беше от незнание, а не от зли чувства, уверявам ви.

Лиа понечи да възрази, но осъзна какво прави Брайън и си замълча. Думите нямаше да спрат тези военизирани луди. Те всъщност живееха в истински рай на военщината и шовинизма. Размахват знамена, вярват, че правдата е на тяхна страна, засилват оръжейната индустрия, отхвърлят човешките права — и се впускат във вечна война! Генералите управляваха всичко и никога нямаше доброволно да отстъпят тази власт. Заедно със съзнанието за това, двамата разбраха и, че в момента са истински военопленници. Да се опитват да дразнят пазачите си беше равносилно на самоубийство. Думите на Брайън отекнаха в главата й.