Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 73

— Време беше — изръмжа Брайън.

— Търпение, моля. Около себе си виждате приятната планета Арао, плодородна и красива. Сред топлите морета са разположени два континента, населявани от щастливите наследници на онези две групировки. И тя наистина щеше да бъде рай, ако не бяха събитията, за които току-що ви споменах. Но вследствие на тях бюджетите на двете държави са огромни, оръжейната промишленост е водеща, а армиите представляват най-големите социални групировки. Войната и заплахата от война винаги са надделявали в мислите ни. И ние щяхме да започнем войната, която би унищожила този рай, ако не бе изобретен Делта-М Транспортера. Откриха го естествено учените на Опол, но шпионите на Гьонгьос съвсем скоро откраднаха изобретението. ДМТ беше нашето спасение, тъй като премахна заплахата от война и планетарно унищожение от нашите народи.

— Като ги прехвърли на други народи! — възкликна Брайън. — Вече усещам накъде отива всичко това.

— Колко умно от ваша страна, въпреки, че започва да става явно. ДМТ е вариант на ПБС — по-бързият от светлината хиперпространствен двигател, който задвижва всички междузвездни кораби. Корабите правят дългите си преходи чрез скокове през хиперпространството. Ние правим същото с помощта на ДМТ…

— Но не ви е необходим цял кораб. Само един приемник, и сигнална кула, към която да се насочите предавателя си. — Брайън удари дланта си с юмрук. — Тази метална колона — това е Делта-приемник. Поставен там, от вашите хора. Щом веднъж един кораб стигне до някоя планета и постави там такова нещо, вие можете да изоставите космическите пътешествия.

— Точно така. Планът ни беше великолепен. Разпратихме кораби да търсят подходяща планета и мина доста време, докато открием Селм–2, идеалното място за война. С огромни тревисти равнини за танкови операции. Единствените форми на живот бяха влечуги, които нашите машини бяха програмирани да избягват. Незаселена от хора…

— Но сте сгрешили — каза Лиа. — На планетата има хора!

— Малка грешка… — Хегенус вдигна рамене.

— Малка за вас. Но не и за нещастниците избити в безсмислената ви война. — Брайън се сети за нещо и се обърна към Лиа.

— Разрушената мина, която открихме — и която туземците смятаха за свещена. Сега вече мога да си я обясня. Когато тези военни слабоумници са пуснали бойните си машини, там сигурно е имало миньорско селище. В бързането да започнат да войната по-скоро, те изобщо не са го забелязали. И бомбандировачите им са я унищожили. Оцелелите са били принудени да се приспособят към тази подарена война — и са направили точно това. Оцелели са. В една задънена, подобна на концентрационен лагер култура, която обаче се държи. Без огън, защото той би привлякъл вниманието на роботите. Без метал, който би бил засечен. Без постоянни селища, които могат да бъдат открити и атакувани. Всяко нещо си отива на мястото. Ето какво всъщност се е случило там. — Той се обърна към Хегедус. — Ще трябва да отговаряте за доста неща.