Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 75

— И тъй като прекратявате войната на Селм–2, сигурно имате намерение да я продължите някъде другаде.

Хегедус кимна, извади от джоба си кърпичка и попи потта от челото си.

— Избрахме друга планета от архивите на нашите разузнавачи. В момента между двете страни се водят конференции от най-високо ниво, на които се обсъжда пренасянето на операцията.

— Значи ние повече не ви трябваме — каза Брайън и се изправи на крака. — Предполагам, че вече можете да ни върнете на Селм–2.

Хегедус студено го изгледа и поклати глава:

— Ще си останете където сте. Случаят ви в момента се разглежда от военните власти.

Деветнадесет

Край на мисията

— Какви искове предявяват към нас военните ви власти? — попита Брайън.

Хегедус си бе възвърнал самообладанието.

— Хайде, Брайън, обясних това само преди няколко минути. Тази страна е във война. Има военно положение и военни закони. Бяхте намерен във военна зона, където си играехте с военен обект от жизненоважно значение. Благодарете се, че сме цивилизовани хора и не ви разстреляхме на място.

— А каква е причината да задържате мен? — попита Лиа. — Вашите десантчици първо ме засипаха с гранати, а после ме отвлякоха. Това постъпка на „цивилизовани хора“ ли е?

— Да, при положение, че изпълнявате шпионска мисия във военна зона. Но нека не се караме. Приемете, че ще ни погостувате за известно време. Привилегировани гости, тъй като сте първите хора от друг свят, посетили тази планета. Въпреки политическите различия, Опол и Гьонгьос имат пълно съгласие по един въпрос. Установена е абсолютна забрана върху контактите с други светове. И двете страни избягаха тук от войните на Разпадането. Другите светове от галактиката нямат какво да ни предложат.

— Войните са престанали преди повече от хиляда години — отбеляза Брайън. — Не сте ли малко параноични?

— Ни най-малко. Напълно доволни сме от това, което имаме тук. Не се нуждаем от нищо отвън. А външното влияние може да окаже натиск, да породи предателски политически движения, които биха могли да унищожат щастливия ни начин на живот. Това е като облог, в който можем само да изгубим. Така че поддържаме стриктна политика на избягване на контактите. Бихте ли ме извинили сега. Сержант!

Още преди да е доизказал думата, вратата се отвори и сержантът нахълта в стаята, тропайки с тежките си обувки. Брайън позна суровото безизразно лице. Същият човек беше начело на групата, която го плени. Хегедус пристъпи към вратата.

— Сержантът ще остане с вас докато се върна. Кажете му от какво имате нужда. Предполагам, че вече сте започнали да огладнявате.

Брайън почти не обърна внимание на излизащия Хегедус, тъй като само споменаването на думата „глад“ събуди вълчия му апетит. Струваше му се, че са минали седмици откак е ял за последен път. Струпалите се събития го бяха накарали да забрави за глада, но сега той се върна при него като настървено животно. Стомахът му високо изръмжа.