Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 76

— Сержант, можете ли да ни донесете нещо за ядене?

— Да, сър. Какво бихте желали?

— Правите ли пържоли на тази планета?

— Не сме диваци — естествено, че правим. А също и бира…

— За двама, ако не ви затруднява — присъедини се Лиа. — Искам да забравя вкуса на дехидрирани протеини за колкото е възможно по-дълго.

Сержантът кимна и каза някаква заповед в микрофона на шлема си. Брайън почувства как стомашните му сокове разяждат стените около себе си. Няколкото минути до поднасянето на яденето им се сториха като часове. Влезе войник с голям поднос и го постави на масата. Двамата се нахвърлиха върху храната.

— Най-вкусната пържола в живота ми — с пълна уста изфъфли Брайън.

— Без да споменаваме и най-добрата бира — въздъхна Лиа, оставяйки запотената чаша. — Можете да организирате екскурзии за обитателите на вегетарианските планети. Да им покажете какво означава добра храна.

— Да, мадам — безизразно отговори сержантът с вперен в стената поглед.

— Защо не изпиеш една бира с нас? — предложи Брайън.

— На работа съм. — Отново безизразен глас и очи, които не се отделят от отсрещната стена.

— С какво се занимавахте преди да постъпите в армията, сержант? — попита Лиа, която бе задоволила първоначалния си глад и вече ядеше по-спокойно. Брайън я погледна с ъгълчето на окото си и леко й кимна.

— Винаги съм бил в армията.

— А останалата част от семейството ви? Също в армията — или може би на работа в заводите… — Въпросът прозвуча съвсем безобидно, но сержантът си знаеше по-добре. Той помръдна с очи колкото да погледне Лиа и отново ги върна към стената.

— По време на работа не се разговаря.

Край на разговора. Но Лиа не се отказваше лесно.

— Е, добре, няма да разговаряме. Но няма ли да ни разкажете за войната? Инспектирате ли я, или я наблюдавате по някакъв начин?

— Военна тайна, не може да се обсъжда. Но всички на Арао гледат войната. По телевизията всеки ден — по цял ден, много е популярна. Хората се обзалагат за резултатите. За всички е много вълнуващо.

— Сигурен съм, че е така — каза Брайън. Какво беше прочел в една древна книга за хляба и цирковете? — Не искам да любопитствам и знам, че ако е военна тайна няма да ми отговорите. Но и двете страни на планетата ли използват един и същ ДМТ, за достъп до Селм–2? Този, при който ме заловихте.

Сержантът му хвърли студен пронизващ поглед, докато решаваше дали да му отговори.

— Не е военна тайна. Използва се един и същи приемник. По този начин се контролира количеството на оръжията от двете страни.

— Какво тогава спира едната страна, противниковата, разбира се, да нападне из засада вашите сили в момента, в който се появят?

— Неутрална зона, сър. Знае го всеки, който гледа телевизия. Кодирани радиосигнали предотвратяват използването на всякакви оръжия в радиус от тридесет мили. Военно неутрална зона.