Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 72

— Можете да започнете веднага като ни кажете какво става на Селм–2 — каза Брайън.

— Ще бъде удоволствие за мен. Точно затова съм тук. Седнете, моля. Има ли още нещо, което да желаете? Нещо за ядене или за пиене?

— Нищо. Освен обяснението. — Търпението на Брайън бе изчерпано и тонът му беше рязък. Лиа кимна потвърдително.

Хегенус седна срещу тях, кръстоса крака и сплете пръсти на коляното си.

— Страхувам се, че за да ви обясня точно какво се е случило, ще ми се наложи накратко да ви разкажа историята на този свят, планетата наречена Арао.

— Значи вече не сме на Селм–2? — леко стресната попита Лиа.

Хегенус поклати глава.

— Намирате се на хиляди светлинни години оттам, на планета, която обикаля около съвсем друга звезда. Арао. Историческите ни изследвания показаха, че това е една от последните планети, заселени преди Разпадането на Земната Империя. Всъщност, била е заселена от хора, търсещи спасение от войните, които по това време са се разпростирали из цялата позната галактика. Моите деди са пожелали да живеят в мир и единствения начин да постигнат това, е бил чрез героична борба, укриване, непосилна работа и огромна саможертва…

— Имате ли нещо против да продължите с по-съвременната част на историята — прекъсна го Лиа. — Всички сме видели по малко борба и саможертви.

— Разбира се! Извинете ме. Но все пак е нужна някаква база. Ще ви помоля за още малко търпение. Както споменах, след като се сдобили с два междузвездни кораба, оцелелите се насочили към космическата пустош, като курсът е бил известен на само няколко от тях. Една новооткрита планета — плодородна и далеч отвъд краищата на колонизираната галактика. Така те стигнали до Арао и всяка година ние от Опол честваме Денят на Пристигането… — Той срещна погледа на Лиа и продължи:

— Но по-малко от век след като се бяхме установили на по-плодородния от двата континента на тази планета, се случи ужасна трагедия. Върху главите ни се стовари цяла флота огромни военни кораби, разбита при някаква битка. Те правеха същото, което и ние — бягаха от последствията на Разпадането. В началото имаше конфликт, при който много хора загинаха, а разрушенията бяха ужасяващи. Но въпреки, че те имаха по-добри оръжия, ние имахме числено превъзходство. Накрая мъдростта надделя и бе установен мир, който ни спаси от взаимно унищожение. Завоевателите се съгласиха да се заселят на Гьонгьос, другия континент, от другата страна на планетата. Те се установиха на него, там са и досега.

— А ние стигаме до съвременната история. Въпреки факта, че си поделихме света и заживяхме в относителен мир, напрежението си остана. Ние, истинските заселници, усещахме, че света ни е похитен и, че някой ден онези от Гьонгьос ще ни нападнат отново и този път ще ни довършат окончателно. Признавам си липсата на симпатии към Гьонгьосянската политика, но е разбираем факта, че и те продължиха да се въоръжават срещу нас. В края на краищата, те бяха по-малко на брой и сигурно са чувствали известна вина за стореното. Във всеки случай, това е древна история и сега стигаме до днешния ден…