Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 7

— Наистина прекрасно. Но, честно казано, аз самата бих предпочела да избегна изгодите на този тип възстановяване, ако нямате нищо против.

— Дано успеете. Не ви обвинявам за това.

И двамата погледнаха към Брайън, който влезе с проектора в ръка. Той взе касетата от Карвър и я постави вътре. Когато екранът светна, Брайън и Лиа се приведоха напред. Карвър се облегна и отпи от чашата си, докато слушаше записа. Беше го чувал вече много пъти и почти задряма в първата част, но към края се окопити и заслуша внимателно. Гласът на Хартиг от записа прдължаваше да говори — спокоен и прецизен глас, който въпреки приближаващата смърт до последния момент се опитваше да остави полезна информация за тези, които биха го последвали. Когато записът свърши и екрана изгасна, Лиа беше ужасена. Брайън се обърна към Карвър с безизразно лице.

— И Фонкулт иска ние да отидем на тази планета, Селм–2? — попита той. Карвър кимна. — Защо? Та тази работа е по-подходяща за десантчиците. Защо не изпратят нещо достатъчно голямо и тежковъоръжено, което може да се грижи за себе си?

— Не. Точно това не искаме да правим. Опитът показва, че въоръженото нахлуване никога не е правилният подход. Войната не върши работа. Войната убива. Това от което се нуждаем, са знания, информация. Трябва да разберем какво става на тази планета. И ни трябват опитни хора — като вас двамата. Може би Дис беше първата ви задача, в която сте били въвлечени срещу волята ви. Но се справихте изключително успешно и направихте неща, които специалистите определяха като невъзможни. Искаме да използвате талантите си и в този случай. Не отричам, че може да се окаже ужасно опасно. Но трябва да бъде направено.

— Не съм правила планове за вечен живот — Лиа се протегна към телефона, за да поръча нещо силно за пиене. Нейната пренебрежителност не можеше да измами Брайън.

— Ще отида сам — каза той. — Така ще се справя по-добре.

— Не можеш, безмозъчна планина от мускули. Не си достатъчно умен, за да се справиш сам. Или идвам с теб, или никъде няма да ходиш. Само се опитай да тръгнеш сам и аз лично ще те застрелям — поне ще спестя разходите по транспортирането ти там, където някой друг ще го направи.

— Съчувствието и разбирането ти са направо трогателни. Съгласен съм. Логиката на аргументите ти ме убеди, че ще бъде най-добре да отидем заедно.

— Добре. — Тя грабна току-що появилата се чаша и отпи дълга глътка. — Каква е следващата ни стъпка, Карвър?

— Трудна. Трябва да убедим капитана на този кораб да се отклони от курса и да мине покрай Селм–2. В орбита около планетата би трябвало да ни очаква базов кораб.

— И какво трудно има в това? — попита Брайън.

— Виждам, че никога не сте си имали работа с капитан на междузвезден лайнер. Всичките са доста твърдоглави. И имат пълна власт, докато трае полета. Не можем да го принудим да промени курса. Можем само да го убедим.

— Аз ще го убедя — Брайън се изправи и се извиси над тях. — Ние поемаме тази задача и някакво си шофьорче на космически кораб не може да застане на пътя ни.