Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 8

Три

Отчаян план

Капитан М’Лута можеше да бъде описан по множество начини. Но никакъв полет на въображението не би могъл да го определи като „шофьорче на космически кораб“. Сега той и Брайън Брад стояха лице срещу лице и се гледаха в упор. И двамата бяха едри мъже — масивни и високи, а капитанът — дори малко по-висок. Беше не по-зле сложен от Брайън — и поне толкова свадлив. Приличаха си почти по всичко, с изключение на това, че кожата на Брайън беше с цвета на златист бронз, а тази на капитана — съвсем черна.

— Отговорът е „не“ — каза капитан М’Лута с леден глас, който издаваше нарастващия му гняв. — Можете да напуснете мостика ми.

— Не зная дали сте ме разбрали правилно, капитане. Това беше само едно неофициално искане…

— Чудесно. Неофициалното ви искане е отхвърлено.

— Но аз още не съм ви съобщил причините за молбата ни…

— И никога няма да успеете, ако постъпя така, както възнамерявам. А аз ще го направя. Аз съм капитанът на този кораб. Имам екипаж, пътници и товар, за които да се грижа. Както и разписание. Тези неща са най-важни за мен. Винаги. Правилникът бе нарушен от вашите хора, които осъществиха срещата и Ви позволиха да ползвате капсулата. Прибрах Ви на кораба, защото ме информираха под тревога, че е важно и спешно. Но тревогата свърши. Ще си тръгнете ли, или ще ми се наложи да ви изритам?

— Защо не опиташ?

Гласът на Брайън беше тих, почти шепот. Но юмруците му бяха стиснати, мускулите — напрегнати, а погледът му — втренчен в капитана. Който му отвърна със също такъв поглед. Карвър се затътри напред и с усилие се мушна помежду им.

— Достатъчно. Ще трябва да се намеся, преди ситуацията да е излязла от контрол. Бранд, присъединете се към д-р Морийс. Веднага.

Брайън си пое дълбоко дъх и насили мускулите си да се отпуснат. Карвър беше прав, но той все още съжаляваше, че Капитанът не бе сложил началото на една малка неприятност, с чието довършване би се заел на драго сърце. Завъртя се на пети и отиде до Лиа, която седеше на една пейка срещу мостика. Веднага, след като двамата мъже бяха разделени, Карвър бръкна в страничния си джоб със здравата си ръка, извади малко листче, погледна го набързо и отново го прибра.

— Надявахме се на доброволното ви съдействие, Капитан М’Лута. Но, доброволно или не, вие ще ни помогнете…

— Дежурен офицер — каза Капитанът в микрофона на яката си — Веднага на мостика с трима бойци. Въоръжени.

— Веднага отменете тази заповед — вече ядосано каза Карвър. — Идете до ПБС-комуникатора и се свържете с базата си. Питайте за код Дп-Л.

Капитанът рязко се обърна и се надвеси над осакатената фигура на Карвър.

— Откъде знаете този код? — отвърна той на заповедта. — Кои сте вие?

— Без повече въпроси, моля Ви. Обадете се и им кажете, че името ми е Карвър. Кажете им също, че в момента съм при Вас.

Капитанът не отговори, но докато тежките му стъпки отекваха по посока на помещението за връзка се чу как отменя заповедта за въоръжена подкрепа.