Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 5

— Казвам се Карвър². — Името прозвуча като ужасяваща пародия на състоянието му. — И съм тук, за да се срещна с теб, Брайън.

— Знам. — Напрежението изчезна от тялото на Брайън така внезапно, както се бе появило. — Седни и си почини.

Лиа не можа да се въздържи и се дръпна встрани, когато Карвър с въздишка се настани до нея. Чу тежкото дишане и забеляза потта избила по кожата му. Мъжът затършува в джоба си, откъдето извади малка капсула, която сложи в устата си. Обърна към нея и кимна.

— Доктор Лиа Морис — каза. — Те искат и вас.

— Фонкулт? — попита Брайън.

Карвър кимна.

— Фондацията за културни взаимоотношения. Разбрах, че и преди сте работили за нас.

— Да, спешно се наложи…

— Винаги е спешно. Случи се нещо изключително важно. Изпратен съм да се срещна с вас.

— С нас? Та ние идваме направо от ада на планетата Дис. Лиа беше болна. Обещаха ни да не ни търсят известно време, за да си починем. Съгласихме се отново да работим за вашите хора, но не веднага…

— Казах ви — винаги е спешно. — Гласът на Карвър беше дрезгав и той притисна здравата ръка между коленете си, за да спре треперенето й. Може би от умора или болка — или и двете. Но той не се предаваше. — Аз самият идвам от една спешна задача, както сами виждате. Иначе сам бих отишъл. Ако това ще ви помогне да се почувствате по-добре — да, зная какво се е случило с вас на Дис, така че предложих аз да поема задачата. И ми се изсмяха. А не мисля, че беше много смешно. Готови ли сте сега? — обърна се към Брайън той.

— Не можете да принудите Лиа да тръгне. Не и сега. Ще се оправя сам.

Карвър поклати глава.

— Трябва да сте заедно. Заповедите бяха съвсем стриктни по този въпрос. Става дума за допълващи се таланти, синергичен съюз…

— Отивам с Брайън — каза Лиа. — Вече се чувствам много по-добре. А докато стигнем там, накъдето сме тръгнали, ще съм се оправила напълно.

— Приятно ми е да чуя това. Както знаете, ние сме напълно доброволна организация. — Той пренебрегна насмешливото изпръхтяване на Брайън и извади пластмасова кутия от джоба на туниката си. — Сигурен съм, че сте наясно с факта, че почти всички наши задачи се занимават само с култури, изпаднали в беда, общества на планети, които са били отрязани от главния поток на човешки контакти за хиляди години. Ние не се приближаваме до новооткритите планети. Това е работа на Планетарни Изследвания. Те първи отиват там и ни изпращат информацията си. Мога да кажа, че пипат доста здраво. Работих четири години в Планиз, преди да се прехвърля в Фонкулт. — Той се усмихна мрачно. — Въобразявах си, че новата ми работа ще бъде по-лесна. Сега Планиз имат проблем и ни помолиха за помощ. В подобни случаи ние винаги се отзоваваме. Готови ли сте да погледнете тези записи?

— Ще взема проектора от каютата — обади се Брайън.

Карвър кимна отпаднало, твърде уморен за да говори.

— Бихте ли желали да ви поръчам нещо? — попита го Лиа, когато Брайън излезе.

— Да, благодаря ви, някаква напитка. Ще изпия едно хапче с нея — и ще се почувствам по-добре след няколко минути. Но никакъв алкохол. Още не ми разрешават.