Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 9

— Какъв е този фокус? — попита Брайън, когато Карвър изтощено се отпусна до него на пейката.

— Сделка, а не фокус. Светът на Капитана, Рудепоорт, е един от тези, които дължат много на Фондацията за отношения между културите. Хората на планетата може и да не го знаят, но на правителството това е добре известно. Плащат ни с обширно и напълно доброволно сътрудничество всяка година.

Брайън кимна.

— Значи Рудепоорт е един от световете, получили помощ от Фонкулт в миналото. Може би сме им помогнали в беда?

— Точно така. И можем да ги помолим за сътрудничество — каквото и да е, по всяко време. Но това е дълг, какъвто събираме само в краен случай. Директорката на космическите им служби е уведомена за присъствието ми тук и знае, че агенцията й може да получи съобщение от мен. Тя е много зает служител и не мисля, че ще й хареса да я безпокоят по такъв начин. Независимо дали иска или не, капитанът ще ни сътрудничи.

Не им се наложи да чакат дълго. Капитанът се втурна на мостика, намръщен като градоносен облак и спря точно пред Карвър, който не изглеждаше ни най-малко разтревожен от заплашителното му присъствие.

— Кой сте Вие, Карвър? Какво ви дава правото да издавате такива заповеди?

— Самият факт, че сте получили заповедите, не Ви ли дава достатъчно информация?

— Не. Космическият правилник гласи, че аз съм единственият, който може да издава заповеди на този кораб. И сега този правилник е нарушен. Авторитетът ми също е нарушен. Какво ще стане, ако реша да не се подчиня на тези нови инструкции?

— Бихте могъл да го направите. Но когато се върнете у дома, можете да откриете, че ви очакват малки неприятности.

— Неприятности? — Капитанът мрачно се усмихна. — Ще ме изхвърлят. Завинаги.

— В такъв случай любопитството Ви може да се окаже доста скъпо. Повярвайте ми, Капитане, не искам да Ви причиня вреда. Но е изключително важно да направим това отклонение. Ще ви кажа колкото мога. Това е операция на Фонкулт. Когато се върнете у дома, можете да попитате началниците си, които издадоха тази заповед, какво означава това име. Те са тези, които ще решат колко трябва да знаете. Всичко, което мога да ви кажа е, че причината за отклонението не е никак маловажна. Вече са изгубени няколко живота и несъмнено други ще бъдат изложени на голям риск. Това достатъчно ли е за любопитството Ви?

Капитанът силно удари дланта си с юмрук.

— Не — каза той. — Не е достатъчно. Но явно ще трябва да се задоволя с толкова засега. Ще направя отклонението. Но не искам да Ви виждам отново на моя кораб. Никога. Няма да позволя такова нещо втори път.

— Ще уважим това желание, капитане. Съжалявам, че ми се наложи да прибягвам до такива мерки точно сега.

— Изчезвайте оттук. Ще бъдете уведомени за времето на прехвърлянето.

— Май не си създадохте приятел тук — каза Лия, когато тежката врата се затръшна зад тях.

Карвър сви рамене, твърде изтощен, за да отговори.

— Отивам в кабината си — каза той. — Ще се видим при прехвърлянето.

Всякакво удоволствие от пътуването беше изчезнало за Лиа и Брайън. Те отново прегледаха записа и слушаха гласа на Хартиг — отново и отново, толкова често, че го научиха наизуст. Брайън посещаваше гимнастическия салон на кораба без да си дава сметка, че вдигането на тежести и тренировките му за издръжливост създават у инструктора комплекс за малоценност. Лиа се опитваше да почива и да запази енергията си. Не знаеше с какво ще се срещнат на Селм–2, но записите недвусмислено показваха, че опасността е голяма. Очакването ставаше все по-непоносимо и съобщението за дебаркиране им донесе облекчение. Капитанът не се появи нито веднъж по време на прехвърлянето им на кораба на Фонкулт.