Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 15

— … и можем да получим добър шанс да разберем какво става на тази планета — довърши Лиа.

— Точно така.

Образът на самолета вдигна едното си крило и рязко се гмурна надолу. В същия момент компютърът проговори:

— От изобразявания самолет се излъчва цифров радиосигнал. Записвам го.

Внезапно изображението на екрана изчезна в огнена експлозия.

— Какво причини експлозията? — попита Брайън.

— Ракета земя-въздух. Засякох я точно преди експлозията.

Брайън мрачно кимна.

— Сигурно самолетът също я е засякъл и е направил опит за спасителна маневра.

— А радиосигналът? Възможно ли е екипажът да го е изпратил?

— Разбира се, че да! Ако е бил разузнавателен самолет, сигурно си е имал някаква причина да се намира в този район. Когато са забелязали ракетата, едновременно с маневрата са изпратили и рапорт до базата си. И освен ако греша — това сега е отговорът. — Брайън посочи следата, която внезапно се появи на екрана. — Балистична ракета, най-вероятно изпратена към противовъздушната база долу. Войната продължава. И вече знаем още две места, на които не искаме да отидем.

— Целта на ракетата под нас, точно където току-що се появи огромна експлозия, а също и мястото, откъдето бе изпратена балистичната ракета, която направи цялата тази поразия.

— Точно така. Преди да сме узнали какво става на планетата, ще се опитаме да стоим колкото е възможно по-далеч от всякакви военни зони. Да видим сега ще успеем ли да видим някое от животните, описани от Хартиг. Можем да сме сигурни, че те са достатъчно далеч от всякакви битки или движещи се машини. Побягнаха, когато кацна корабът на Хартиг и предполагам, че се стараят да избягват всичко механично.

Откриха нужното им място на източния бряг на огромното езеро, което нарекоха Централното Море. Движещите се точки бяха разпиляни по зелените ливади, които се простираха от полите на планините до бреговете на езерото. При най-голямото увеличение на електронния телескоп видяха, че това са някакви тревопасни животни. Местоположенията на няколко стада бяха записани. Имаше също и хищници. Видяха как една от групите панически побягва при появата няколко по-едри и бързи животни. Но по време на цялото си търсене не откриха и следа от каквато и да била цивилизация.

— Тук някъде бих искал да се спусна — каза Брайън. — В равнината, където са всички стада.

— Какво искаш да кажеш с това „да се спусна“? Няма ли да кацнем с катера?

— Не. Това е последното, което можем да направим. Видя какво се случи със самолета. Не искам да влизаме в обхвата на радарите им и да се наденем на ракетите им. Така че аз ще изчисля балистична траектория, която ще ме спусне през атмосферата на нужното място.

— Няма ли малко да те заболи, докато изгаряш в атмосферата?

— Оценявам загрижеността ти. — Брайън се усмихна. — Ще нося гравишут, който ще забави падането ми. Също така съм махнал всички ненужни метални детайли от херметическия костюм, дори се снабдих с пластмасов резервоар за кислород. Вероятността да бъда засечен е нищожна, още повече, че не забелязахме никакви конструкции в този район. Веднага щом кацна, ще се освободя от гравишута и останалите принадлежности.