Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 13

— Тъй като аз ще се шляя по кораба, докато ти си на повърхността, смятам да поема отговорността за екипировката. Ти по-добре се заеми с лицевите си опори, или взимай анаболни стероиди или каквото там правиш преди битка, а аз ще се оправя с тези неща.

— Преди подобни ситуации обикновено релаксирам — каза Брайън. — Подготвям се психически за това, което предстои.

— Добре тогава. Просто иди и го направи. Преди да започна да поръчвам екипировката, ще ти дам списъка за одобрение.

— Не, няма нужда да го правиш. Оставям това на теб и експертите. Просто се погрижи екипировката да бъде колкото е възможно по-пълна. Ще се нуждая и от някои по-специални неща, но за тях ще се погрижа сам. Това, което ми е нужно сега, е подробна информация от всички проучвания на планетата. И тихо местенце, където да я прегледам.

— Имате на разположени лични помещения — каза му Кларт. — В терминала там ще намерите цялата информация, която Ви интересува.

— Добре. Колко време ще отнеме приготвянето на екипировката?

— Най-много два-три часа.

— Нужни са ни десет. Първо трябва да се наспя. — Той отново погледна към далечната планета. — Веднага щом си починем и получим екипировката, искам да се прехвърлим в нашия кораб и да го спуснем в ниска орбита, откъдето да огледаме отблизо повърхността на планетата. Много ми е интересно какви точно са били животните, които е видял Хартиг.

Въпреки, че беше дълбоко заспал, когато Лиа отвори вратата, Брайън моментално се събуди. Тя се поколеба, вглеждайки се в мрака, но той я повика при себе си.

— Влез. Ще запаля светлината.

— Винаги ли спиш с дрехите? — попита тя. — И с ботушите също?

— Това се нарича установяване на телесен имидж. — Той взе голяма чаша вода от автомата до себе си и отпи. — Ще живея с тези дрехи в продължение на дни и е необходимо тялото ми да ги възприеме като част от себе си. Защото тялото и рефлексите са главната ми защита, най-важното ми оръжие. Ще си взема също и нож. Мислих много за това и прецених, че защитата, която той ще ми предложи, си струва риска да го взема със себе си.

— Какъв нож? И какъв риск? Не разбирам.

— Ножът трябва да е направен от минерал. Ще бъде единственото изключение, единствения обект, който не е с напълно естествен произход. Дрехите ми са направени от растителни нишки, копчетата им са издялани от кост. Ботушите ми са от парчета животинска кожа, които са зашити и слепени помежду си. Никъде по мен няма метал, нито пък нося нещо направено от изкуствени материали.

— Дори пломбите в зъбите ти? — попита усмихнато тя.

— Дори те. — Брайън беше страшно сериозен. — Всички метални пломби бяха махнати и сменени с керамични. Колкото повече приличам на животно от естественото обкръжение, толкова по-сигурен ще бъда. Ето защо ножът е пресметнат риск.

Той се обърна, за да може тя да види кожената ножница, прикрепена към бедрото му. Извади от нея дългото прозрачно оръжие и й го показа.

— Изглежда като че ли е от стъкло. Така ли е наистина?

Той поклати глава.

— Не, от пластийл. Форма на силикона, която силно напомня стъкло, но е по-здрава от порядъка на сто пъти, тъй като молекулите са преориентирани така, че да формират структурата на един единствен гигантски кристал. Практически е нечуплив, а острието му никога не се притъпява. Тъй като е от силикон, като пясъка, то би трябвало да изглежда като пясък за всеки детектор. Затова поемам риска да го взема със себе си.