Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 14

Лиа тихо наблюдаваше как Брайън прибира оръжието си, а след това се протяга като голяма котка. Можеше да види движението на мускулите под тъканта на дрехите му и усети, че силата му е много повече от просто физическа.

— Имам чувството, че можеш да се справиш — каза тя. — И се съмнявам, че някой друг би могъл, поне някой от нашата галактика. Разбира се, мисля и, че цялата тази работа си е чиста лудост, въпреки, че това е може би най-добрата ни възможност да разберем какво става долу.

Реакциите му бяха твърде бързи — едно от нещата, с които тя така и не свикна. Намираше се в прегръдките му преди още да е осъзнала, че е помръднал. Чувстваше силата на ръцете му като стомана обвита с плът. Той бързо я целуна и се отдръпна.

— Благодаря ти. С твоята вяра и разбиране съм много по-силен. Да отиваме на катера.

Нямаше никаква церемония по случай заминаването им. Докато Лиа проверяваше екипировката, Брайън говореше с главния навигатор, който изчисли и въведе в компютъра на малкия кораб координатите на няколко различни орбити. Когато подготовката бе завършена и всичко бе проверено, те затвориха люка. Веднага щом прие сигнала им за готовност, компютърът стартира програмата, която ги отдели от кораба-майка. Няколко газови струи извъртяха катера, а после се включиха и главните двигатели, за да го изведат в нужната орбита. Селм–2 започна да нараства на екрана пред тях.

— Уплашена си — каза Брайън, покривайки малката й студена ръка със своята.

— Сигурно не е нужно да си емпат, за да го усетиш — потрепера тя и се сгуши в него. — Операцията може би изглеждаше добре на хартия, но колкото повече се приближаваме към тази планета, от която никой не се завръща, толкова по-разтревожена се чувствам. Двама професионалисти, и двамата контактни експерти, са били убити там долу. И е много вероятно същото да се случи и с нас.

— Не мисля. Ние сме много по-добре подготвени. И точно тяхната саможертва осигури информацията, необходима за оцеляването ни. Няма за какво да се тревожим. Опитай се да се отпуснеш, да запазиш енергията и ресурсите си за момента, в който ще бъдат нужни. Сега трябва да се установим на ниска орбита и да направим пълно проучване преди да потърсим място за кацане. Дотогава не ни грози никаква опасност.

Компютърът се обади, превръщайки думите му в лъжа:

— Под наблюдение е атмосферен летателен апарат. Курсът му ще мине под нашия. Да го покажа ли?

— Да.

На екрана се появи малка точица, която бавно се придвижваше отляво надясно.

— Увеличи изображението.

Движещата се точица се превърна в тънка метална стрела с обтегнати назад крила.

— Каква е скоростта му? — попита Брайън и отговорът незабавно се изписа на екрана — две цяло и шест пъти скоростта на звука. — Съвременен свръхзвуков дизайн, продукт на високи технологии. При тази скорост би имал ограничено гориво. Ако го наблюдаваме, може би ще успеем да видим къде ще кацне…