Читать «В долината на смъртта» онлайн - страница 184

— Вие ще ги вземете ли?

— Да.

— Какво е войнът без оръжия? Дори да ни освободите, без тях по-късно ще станем за посмешище пред враговете си и ще бъдем обречени с всичките си хора на гладна смърт.

— Инсхава нонтон само ще съхранява оръжията ви, докато минат преговорите с вашия вожд. На теб ти е известно името ми. Кажи дали някога Олд Файерхенд е бил несправедлив спрямо червените мъже!

— Никога.

— Така и днес ще говоря в съвета за вас, и хората ще се вслушат в думите ми.

— Ако ти предадем оръжията, ти сигурно ще ни вържеш и заключиш?

— Не. Ще останете в този двор и ще получите храна и вода наравно с нас. Само трябва да обещаете да не предприемате враждебни действия, преди Инсхава нантон да е преговарял с вашия вожд.

Предводителят се обърна сега тихо към хората си и след къс преговор пристъпи напред.

— Храбрите войни на мохавите са съгласни с твоите условия, защото ти си Белия вожд и ние ти имаме доверие.

С тези думи той измъкна томахока от пояса си, сложи го на земята и прибави и останалите си оръжия. Неговите хора сториха същото. Един след друг свалиха оръжията си, които Олд Файерхенд нареди на няколко апачи да отнесат в къщата. После мохавите наклякаха покрай зида и зачакаха следващите събития.

— Сега конете са ни в пречка — отбеляза Дик Стоун. — В двора не можем да ги вземем, вън да ги оставим също не бива, понеже ще ни издадат на идващите мохави.

— Защо? — учуди се Олд Файерхенд. — Тъкмо ако ги оставим отвън, те ще приближат спокойно, защото ще мислят, че хората им се чувстват съвсем добре в къщата.

— Ама трябва да ги нахраним и напоим!

— Вода има в щерната. Тя е лоша, но за конете ще свърши работа. А фураж… да-а, май наистина ще трябва да погладуват.

— Кой ще гладува? — намеси се Сам Хокинс, който беше пристъпил незабелязано към групата.

— Конете, а може би и ние — потвърди Олд Файерхенд.

— Защо?

— Защото тук няма нищо.

— Че кой пък го твърди?

Очичките на Сам Хокинс премигнаха лукаво.

— Аз.

— В такъв случай казваш голяма неистина, ако не се лъжа, мастър Огнена ръка. Тук, тъкмо напротив, има налице достатъчно припаси.

— Откъде го знаеш?

— Да, откъде го знам! Сам Хокинс не е чак толкова загубен тип. Щом другите не се сещат, трябва той да понапрегне изкуствения си скалп. Я огледай тая прелестна Долина на смъртта! Никакво дърво, нито храст, нито стрък трева. Въпреки това тук живеят хора и животни. Значи трябва да има някакъв запас от провизии.

— Вярно, но не толкова много, че да стигне за всички.

— Мислиш ли? Хм-м! Погледни тази къщица… не изглежда ли като една малка крепост? Не може ли като нищо да издържи една обсада? А в такъв случай обсадените ще се нуждаят от припаси не за две-три мулета и не само за един ден, а за много гърла и за много дни.

— Разумен аргумент, но с аргументи не можеш да нахраниш нито хората, нито крантите. Аз претърсих цялата къща.

— Наистина много хубаво от твоя страна, сър, само дето не си намерил нищо. Аз пък изобщо не търсих, ала въпреки това открих нещичко.

— Къде?

— На гърба на притежателя на тази приветлива къща, хи-хи-хи-хи!. Ти каза, че аргументацията ми не била лоша. Е, докато ти преговаряше тук с мохавите, аз отидох с тая моя аргументация при мастър Ролан. Само че той страдаше нещо от загуба на паметта. Запретнах му аз якето, поразтрих голия му гръб и още след третата разтривка паметта му си беше наред. Хи-хи-хи-хи!