Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 92

— Не ми се вярва. Никой не иска да страда.

— Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.

Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: любовта.

— Спри!

Ралф спря. Настъпил бе моментът да смени темата и той започна да й показва една по една рисунките си. Отначало всичко й се струваше объркано — човешки силуети, но също и драсканици, цветове, нервни щрихи и геометрични линии. Постепенно обаче тя започна да разбира какво й говори, защото всяка от думите му бе съпроводена с жест, всяко изречение я връщаше в света, към който по-рано тя отказваше да се причисли — мислейки си, че всичко това е само един период от живота й, начин да печели пари и нищо повече.

— Да, открих, че съществува не само една, а две истории на проституцията. Първата ти е много добре известна, защото това е и твоята история: красиво момиче поради най-различни причини открива, че единственият начин да оцелее е, като продава тялото си. Някои от тези жени властват над цели нации както Месалина над Рим например, други се превръщат в митове като Мадам дю Бари, трети флиртуват с авантюрата и смъртта едновременно като Мата Хари. Повечето от тях обаче никога не доживяват своя звезден миг, никога не се изправят срещу голямо предизвикателство: те завинаги си остават провинциални момичета, дошли в големия град да търсят слава, съпруг, авантюра, но откриват съвсем друга действителност, потапят се в нея за известно време, свикват и започват да мислят, че владеят положението, но не успяват да направят нищо повече.

Артистите правят своите скулптури и рисунки, писателите пишат книги отпреди повече от три хиляди години. По същия начин и проститутките продължават да вършат работата си във времето така, сякаш нищо не се е променило. Искаш ли да научиш подробности?