Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 93

Мария кимна в знак на съгласие. Трябваше да спечели време, да разбере болката, започваше да чувства, че нещо много лошо бе излязло от тялото й, докато вървеше в парка.

— За проститутки се говори още в класическите текстове, в египетските йероглифи, в шумерските писания, в Стария и Новия завет. Превръщането на проституцията в професия обаче става през шести век преди Христа, когато в Гърция законодателят Солон създава публични домове, контролирани от държавата, и започва да събира данъци от „търговията с плът“. Атинските търговци се радват, понеже онова, което е било забранено, става легално. А самите проститутки били категоризирани в зависимост от данъците, които плащали. Най-евтината се наричала порна — робиня, която принадлежала на съдържателите на заведението. След това идвал редът на перипатетпика, която си намирала клиенти на улицата. А най-високата категория според цената и качеството заемала тъй наречената хетера, „компаньонката“, която придружавала търговците в техните пътувания, посещавала скъпи ресторанти, разполагала изцяло с парите, които получавала, раздавала съвети, намесвала се в политическия живот на града. Както виждаш, това, което е било вчера, продължава да бъде и днес.

През средновековието поради предаваните по полов път болести…

Мълчанието, страхът да не се е простудила, топлината на камината, която й бе толкова необходима сега, за да стопли тялото и душата й. Мария не искаше да слуша повече тази история, тя създаваше у нея усещането, че светът е спрял и всичко се повтаря, че хората никога няма да бъдат в състояние да се отнасят към секса с необходимото уважение.

— На теб като че ли не ти е интересно.

Тя направи усилие. В края на краищата той беше мъжът, на когото бе решила да отдаде сърцето си, въпреки че вече не беше толкова сигурна.

— Не ми е интересно, защото познавам всичко това и то ме натъжава. Но ти ми каза, че има и друга история.

— Другата история е за противоположното: свещената проституция.

Изведнъж Мария излезе от състоянието си на сънливост и започна да го слуша с внимание. Свещена проституция? Да печелиш пари чрез секс и въпреки това да се доближиш до Бога?

— Ето какво пише гръцкият историк Херодот за Вавилон: „Там съществува един много странен обичай: всяка жена, родена в Шумер, е длъжна, поне веднъж в живота си, да отиде до храма на богинята Ищар и да отдаде тялото си на някой непознат на символична цена в знак на гостоприемство.“

После щеше да го попита коя е тази богиня; може би щеше да помогне и на нея да си възвърне нещо, което бе изгубила, а не знаеше какво е.

— Култът към богинята Ищар се разпространил навсякъде из Близкия изток, достигнал до Сардиния, Сицилия и пристанищата на Средиземно море. По-късно, по време на Римската империя, друга богиня, Веста, изисквала или пълна девственост, или пълно отдаване. За да запазят свещения огън, весталките от нейния храм били длъжни да посвещават младежите и владетелите в тайните на сексуалността: пеели им еротични химни, изпадали в транс и предавали своя екстаз на околните, общувайки по този начин с божеството.