Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 58

— Познавам само два града в Бразилия: родния си град и Рио де Жанейро. Колкото до секса, не вярвам, че мога да те науча на нещо. Вече съм почти на двайсет и три, ти си само с шест години по-възрастен от мен, но знам, че си живял много по-интензивно. Познавам мъже, които ми плащат, за да правя това, което те искат, а не това, което искам аз.

— Вече съм правил всичко, което един мъж може да си мечтае да прави с една, две, дори с три жени едновременно. Не знам обаче дали съм научил много.

Отново настъпи мълчание, но този път беше ред на Мария да заговори. Той не й помогна — така както и тя не му бе помогнала преди това.

— Като професионална проститутка ли искаш да се държа?

— Искам да се държиш както на теб ти харесва.

Не, не бе възможно той да го е казал, защото именно това желаеше да чуе тя. Отново усети душевния трус, вулкана, бурята. Невъзможно беше да се измъкне от собствения си капан, щеше да изгуби този мъж, без никога да го е имала наистина.

— Ти знаеш как, Мария. Научи ме! Може би това ще ме спаси, ще спаси и теб, ще ни върне обратно към живота. Имаш право, по-възрастен съм от теб само с шест години, но въпреки това изживяното от мен стига за няколко живота. Житейският ни опит е съвсем различен, но и двамата сме отчаяни. Единственото, което ни успокоява, е да сме заедно.

Защо й казваше тези неща? Не бе възможно и въпреки това беше истина. Бяха се видели само веднъж и вече се нуждаеха един от друг. А какво би станало, ако продължат да се срещат — истинска катастрофа! Мария бе умна жена, бе чела много през последните месеци, наблюдавала бе поведението на хората; имаше цел в живота, но имаше също така и душа, която трябваше да опознае, за да открие в нея „светлината“.

Уморена бе да продължава да бъде такава, каквато бе, и въпреки че предстоящото завръщане в Бразилия бе интересно предизвикателство, тя все още не бе научила всичко. Ралф Харт беше приел много предизвикателства, бе научил всичко, а сега искаше от едно момиче, от една проститутка, от една Отзивчива майка да го спаси. Какъв абсурд!

И други мъже преди него се бяха държали по същия начин. Мнозина не бяха успели да получат ерекция, други искаха от нея да се държи с тях като с деца, трети й казваха, че я искат за съпруга, тъй като ги възбуждала мисълта да знаят, че жена им е имала много любовници. Въпреки че все още не се бе срещала с нито един от „специалните клиенти“, вече бе открила необятната вселена от фантазии, в които живее човешката душа. Всеки обаче бе свикнал със своя свят и никога не казваше „отведи ме оттук“. Напротив, искаха да заведат в своя свят Мария.

И макар че всички тези мъже винаги й бяха давали малко пари и бяха отнемали цялата й енергия, не бе възможно тя да не е научила нищо. Впрочем, ако някой от тях наистина търсеше любовта и ако сексът беше само част от това търсене, как би желала тя да се държат с нея? Какво би трябвало да се случи на първата среща?

Какво наистина би искала да се случи?

— Да получа подарък — каза Мария.

Ралф Харт не разбра. Подарък? Той вече й бе платил предварително в таксито за цялата вечер, тъй като познаваше правилата. Какво искаше да каже Мария с това? Изведнъж тя си бе дала сметка, че в настоящия миг е открила какво трябва да изпитат един мъж и една жена. Хвана го за ръцете и го заведе в една от стаите.